Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

Хабоку се наведе и зад покрива на малоката погледна към шатрата, тоест към градинката на жена си. В далечината се виеше синкав стълбец дим.

Това беше условният знак, че жена му е на полето и не я заплашва никаква опасност.

Младият индианец притвори очи. По неокосменото му лице заигра усмивка. Спомни си как се беше запознал с жена си. Хареса му се веднага още при първото посещение. Тогава по установената церемония той завърза приятелство с нея, като й подари басма за две поли, два украсени гребена, малко огледалце, конци, игли, две кутийки брилянтин, сапун и две кутийки кибрит. Тя също му поднесе подарък — две големи калебаси 97 97 Калебаса — съд, често пъти много изкусно украсен, изработен от овалните плодове (с много твърда черупка) на калебасовото дърво, което расте в Централна и Южна Америка. То е ниско, с мечовидни листа, които излизат направо от ствола, с едри цветове и валчести плодове, от черупките на които местните жители изработват лъжици, съдове за течности и чибуци. за чича 98 98 Чича — бразилско алкохолно питие, поето се получава при ферментацията на царевица, ориз, маниока и палмови плодове. , две кълбета канап и гердан от сушени семена, а баща й му даде два конеца за риба, защото всички мъже в племето субео бяха рибари.

След това Хабоку прекара много дни в рода на девойката. Ходеше на лов с нейните братя, хващаше риба, плетеше хамаци и кошове, за да се отплати с работа за гостоприемството. Един ден девойката хвърли в лицето му шепа брашно от маниока и избяга в градинката на майка си. Това беше знак, че го харесва. Хабоку се възползва от първия сгоден случай и ненадейно поръси девойката със сока на растението уве, което според древния обичай трябваше да му осигури нейната любов.

След това родителите на сгодените започнаха да обсъждат условията за женитбата. Хабоку обеща на брата на годеницата си, че една от сестрите му ще се омъжи за него, и вече нищо не му пречеше да отведе годеницата си. Една сутрин Хабоку и най-добрите му приятели доплуваха в зори до пристана и отвлякоха къпещата се девойка. Това не мина без шумотевица и без мнимо сбиване, както изискваше добрият обичай.

Хабоку се сепна от дълбокия унес. В стопанския двор зад малоката екнаха смехове и високи разговори. Жените вече започваха да се връщат от нивичките си. Значи, минаваше пладне.

Жените хвърляха мачетите пред вратите и с кошове, пълни с корени от маниока, тръгваха към пристана за лодки. Първо се къпеха, за да се освежат след знойния трудов ден, играеха с децата и се шегуваха. След това измиваха корените от маниока, като ги потапяха във водата заедно с кошовете. Те се връщаха весели в малоката, защото беленето на корените беше по-скоро почивка за тях. Сядаха на пода в главния коридор, облягаха се на гредите и със зъби нахапваха кожицата на корена, а след това я обелваха с пръсти. При тази работа съседките си разправяха новини и клюки. Малоката кънтеше от смехове, които стихваха, когато жените започваха да трият корените на специална дъска. Това беше най-тежката и най-неприятната работа за тях.

Хабоку бързо сглоби пушката. Тъкмо надничаше срещу светлината в цевта, когато откъм реката се чуха викове. Сред рибарските лодки, които се връщаха от ежедневния улов, се виждаше една дълга чужда лодка. Хабоку веднага позна единия от тримата бели, които седяха в нея. Това беше Уилсън, началникът на лагера на каучукосъбирачите край Рио Путумайо. Дали отново ще набира серингейроши?

Хабоку най-напред предупреди баща си като старейшина на рода за пристигането на гостите, а след това заинтригуван побърза към пристана. Чуждата лодка тъкмо се приближаваше до брега. След минута тримата бели вече бяха на мостчето.

— Добре дошъл, сеньор Уилсън — каза индианецът.

— Добре заварил, Хабоку, радвам се, че отново те виждам. Ти не искаше да се върнеш при нас, затова аз дойдох при тебе — отговори Уилсън и добави: — Водя и двама приятели на сеньор Смуга. Това е сеньор капитан Новицки, а това е сеньор Вилмовски.

По обичая на белите Хабоку им додаде ръка за поздрав. На Томек се стори, че при името на Смуга в очите на Хабоку проблясна умело прикрит, жив интерес.

— Сеньори, заповядайте в малоката — каза Хабоку и поведе гостите към къщата.

На прага ги очакваше старейшината на рода. Уилсън вече три пъти беше идвал в селцето, за да набира индианци от племето за каучуковите лагери, и затова старейшината се обърна най-напред към него.

— Добре дошъл, сеньор, в нашата малока! Винаги си желан гост!