Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

В пурпурната мъгла изплува мрачната вътрешност на малоката. Шумът от повръщането става все по-реален. Новицки идва на себе си, сякаш изплува от бездна. Някои от индианците също вече повръщат…

Новицки с усилие се надигна от рогозката. С олюляваща се походка излезе от малоката. На брега на реката се съблече и се уми. Треперейки от студ, взе дрехите си под мишница и се мушна в палатката. Томек и Уилсън спяха дълбоко. Новицки легна в хамака, зави се с одеялото и промърмори:

— Акула да го глътне това михи. Така ми се пада, като не слушам по-умните от мене.

Не след дълго той отново се разхождаше в парка „Лаженки“.

Сали погледна към Томек, който я беше прегърнал с дясната си ръка. Чудеше се за какво мисли той сега? Толкова се беше разтъжила за него през тези близо три седмици, докато го чакаше в Икитос. Но сега не смееше да прекъсне мислите му. Може би си блъскаше главата над тайнственото изчезване на Смуга? Той вече не беше онова безгрижно момче от времето, когато се запознаха в Австралия. Сърцето й се пръскаше от гордост, когато прочути пътешественици се държаха с нейния млад съпруг като с равен. Именно в Икитос срещнаха полковник Рондън, спечелил си в Бразилия същата слава, както Стенли в Африка 106 106 С. Рондън — полковник, изследовател и пътешественик. През 1907–1913 г. предприел шест експедиции в различни непознати райони на Бразилия; в последната експедиция, около която се вдигнал голям шум, го придружавал Теодор Рузвелт, преди това президент на САЩ. Те проучили около 15 хил.кв.км в непознатите райони, населявани само от индианци, занимавали се със земемерска работа, прокарвали пътища и телеграфни линии. Благодарение на Рондън върху картите на Бразилия се появили десетки реки, езера и планински вериги. Освен това той радеел за подобряване участта на нещастните индианци, които го смятали за свой приятел и покровител. Хенри Мортън Стенли (род. в Англия в 1841 г., починал в 1904 г.) — американски журналист и пътешественик, най-големият изследовател на вътрешността на Африка. . И същият полковник Рондън в присъствието на няколко души се съветваше с Томек по въпроса за създаването на Служба за защита на индианците в Бразилия. Колко интересен беше разговорът! Освен това Рондън даде ценни сведения на Томек във връзка със спасителната експедиция до Гран Пахонал.

Никсън толкова обикна енергичния и разсъдлив Томек, че го придружи от лагера край Рио Путумайо чак до Икитос. Освен това той направи всичко, което беше по силите му, за да ускори заминаването на експедицията. Благодарение на връзките и щедростта на Никсън сега пътуваха нагоре по Укаяли с кораб, който едва след две седмици трябваше да потегли към тия места за каучук.

Преди три дни корабът пое от Икитос нагоре по Мараньон 107 107 Мараньон — название на Амазонка в горното й течение. Извира от езерото Лаурикоча, намиращо се в Перуанските Анди на 3 653 м надморска височина. От сливането й с Укаяли или от границата На Перу до Риу Негру реката често се нарича Солимоещ, а по-нататък вече Амазонка. . За два дни той стигна до мястото, където Мараньон сливаше сивите си, мътни води с водите на Укаяли, а на третия ден вече плаваше по тази тайнствена река.

След вечеря Томек и Сали излязоха на палубата. Застанаха до капитанската кабина. Облегнат на стената, Томек обгърна с една ръка жена си и замислено мълчеше. Сали погледна към небето; сред трепкащите звезди светеше така добре познатият й Южен кръст. Тропическата нощ беше тиха и задушна. Чуваше се само монотонният плисък на водата и хрипливото пръхтене на речните делфини.

Сали час по час поглеждаше към смълчания си съпруг и накрая тихо попита:

— Томи, за какво си се замислил? Струва ми се, че нещо те гнети…

Томек въздъхна тежко и отговори:

— Не искам да крия от тебе, че отговорността, с която се нагърбих, малко ме плаши. Наистина, с помощта на Никсън, толкова отзивчив по отношение на Смуга, преодоляхме първите трудности, но най-лошото е още пред нас. Дали ще успеем бързо да открием някакви следи? Нямаме много време. Експедицията вече погълна почти всичките ни спестявания.

— Разбирам те, Томи. Не можем да злоупотребяваме с любезността на господин Никсън. И без това той извънредно много ни помогна.

В този момент на палубата се появи капитан Новицки. Забеляза двамата млади и се приближи до тях.

— Всички вече си легнаха, а вие още си гукате — закачи ги той.