Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— Съвсем не флиртуваме, капитане — отвърна Сали. — Томи е загрижен за нашето финансово положение.

— Не се притеснявайте, ще се оправим — каза Новицки. — Скоро ще получим пари.

— Откъде? — учуди се Томек.

— Помислих за това още в Манауш. Писах на баща ти веднага да продаде моята яхта. Едновременно му изпратих и пълномощно.

— Каква глупост сте направили! — възмути се Сали. — Та нали „Шита“ беше всичко за вас! Толкова й се радвахте!

— Вярно е, че се радвах на тази яхта, но Смуга е по-важен за мене.

Томек развълнуван гледаше добродушния моряк. Тази яхта му беше подарък от благородната индийска махарани, която преди около три години искаше да им помогне да освободят Збишек от заточение в Сибир. „Шита“ беше гордостта на бедния моряк от Повишле. Сега той я беше пожертвувал за спасяването на приятеля си!…

— Колко сте благороден и добър… — прошепна Сали, развълнувана не по-малко от мъжа си.

— Слушай, синигерче! Смуга и Томек винаги могат да разчитат на мене — отвърна Новицки. — Те са ми като родни братя.

— Нали нямате братя и сестри? — учуди се Сали.

— Точно затова те двамата значат толкова много за мене. Пък и яхтата не ми прилягаше. На мене явно ми е писано да си бъда бедняк. За какъв дявол да се противя на съдбата? Хайде, късно е вече, да си лягаме!

Капитанът ги изпрати чак до вратата на кабината, след това и той отиде да си легне.

Беше началото на февруари, т.е. периодът на най-голямото пълноводие на Укаяли. Реката се беше разляла нашироко. Екипажът на малкия параход постоянно беше нащрек, защото непрекъснато възникваха опасни положения. По реката имаше много завои, тя гъмжеше от рамолини, т.е. мощни фуниеобразни въртопи с голяма тяга, заплашваше с многобройните палисади — огромни дънери, заседнали в плитчините и образуващи страхотни прегради.

По двата бряга на Укаяли растяха непроходими девствени лесове. Джунглата израстваше направо от водата, която проникваше дълбоко в сушата и образуваше безброй потоци, канали, заливи, езера и мочурища. От време на време по клоните на дърветата можеше да се види някой заблуден ягуар, пума или оцелот 108 108 Хищник от рода на котките, срещащ се в Средна и Южна Америка. Козината му е кафява с черни ивици. — Б.пр. , които се бяха спасили там от наводнението, но сега издъхваха от глад. Над тях се виеха ненаситни, мрачни лешояди. Дивите животни панически бягаха от залетите с вода брегове, но птиците тук бяха още повече, отколкото край Амазонка. Ястреби разпръскваха ята от папагали, които с крясък се изпокриваха между дърветата. От време на време на по-високия бряг можеше да се види индианско наколно жилище. В тези местности, където реките непрекъснато излизаха от бреговете си, това беше единствената форма на строителство, която осигуряваше хората срещу опасността от наводнения. Надземните къщи с покриви от палмови листа нямаха странични стени. Тук рядко се срещаха туземци. При вида на бели хора индианците бързаха да се скрият в горите, защото бандите от каучукотърсачи непрекъснато ловяха роби.

Томек и приятелите му стояха по цял ден на палубата на кораба. Скрити от слънчевия зной под брезентовия навес, те с интерес разглеждаха бреговете на реката. Хабоку с жена си и петимата индианци субео, които участвуваха в експедицията, също идваха при тях, защото под палубата беше непоносимо горещо. Динго не се отделяше от Сали. Лягаше в краката й и с тъжен поглед следеше летящите птици.

Бреговете на реката изглеждаха напълно безлюдни. Но това беше само привидно. Полковник Рондън по време на разговора в Икитос беше посъветвал Томек да бъде извънредно предпазлив. В поречието на Укаяли живееха много индиански племена, които още не се бяха покорили на белите. По горна Агуатия живееха войнствените канибали кашибите 109 109 Кашибос — на езика на чамите „народ на прилепа“. , които се ползуваха с лоша слава. Те непрекъснато нападаха чамите 110 110 Чама — майка на комари. Името се дължи на рояците насекоми, които кръжат над селцата на това племе. . На убитите врагове отсичаха главите, ръцете и краката, после от зъбите им правеха гердани, а от костите — пищялки и остри стрели. Към стрелата привързваха кичур женски коси, за да носи щастие на стрелеца. Чамите заемаха областта по долна Агуатия близо до Укаяли. Те образуваха три племена: кунибо, сипибо и сетебо, които винаги се обединяваха за борба. Служеха си с дълги мечове, издялани от най-твърдо дърво. Главите на децата си деформираха още в кърмаческа възраст, като им сплескваха челото, за да се отличават от маймуните. Племето амауака живееше по горното течение на десните притоци на Укаяли и избягваше срещите с бели хора. Могъщо племе край Укаяли бяха кампите. Тези горди индианци не искаха да се подчинят на белите. Във време на война бяха много жестоки. По долното течение на река Тамбо живееха многобройните племена на пирите, които съдействуваха на Панчо Варгас.