Мери Мартин - Старлет

Затвори очи и се престори на заспала. Усети, че се приближава тихо до нея, почувства тежестта му на леглото и трябваше да се въздържи от желанието да не се хвърли в обятията му.

Той се пъхна под завивките и автоматично я придърпа към себе си. Лежеше плътно притиснат към гърба й, ръцете и краката му я обгръщаха, стройното му тяло прилепваше към нея. Сякаш желаеше да е близо до него и искаше да бъде сигурен, че поне сега не е сам.

Старлет понечи да протестира, когато я придърпа към себе си и започна да гали закръглеността на хълбока й, но сърцето не й позволяваше да стори това.

— Желая те — прошепна той.

Тя потрепери в ръцете му и се предаде.

Допирът на ръцете му, дразнещи и топли, можеше да я накара да забрави всичко. Той движеше глава и разтъркваше бузата си в нейната. Старлет прехапа устни в огромно желание, но в същия момент се страхуваше, че той ще разбере какво става в сърцето й, ако този път правеха любов.

Пръстите му пропълзяха под нощницата и започнаха да масажират гърдите и нежната й кожа. Старлет изпусна въздишка на блаженство. Той докосна зърната й, притисна ги леко между палеца и показалеца си, докато те не станаха твърди като зрели къпини.

— Старлет.

Името й, прошепнато в полумрака, бе една почти беззвучна молба, на която тя не можеше да устои. С обладаваща я прибързаност тя се предаде. Устните им се сляха и ръката му тръгна надолу. Пръстите му търсеха, опипваха, намираха и вземаха в плен тялото й. Тя потръпна под него при първия остър тласък на таза му. Той я запълни и започна да се движи все по-бързо и по-мощно. Съединяването им приличаше на първобитен акт по своята сила.

— Кажи ми… обичаш ли ме? — попита той дрезгаво, като ускоряваше и засилваше движенията си, подтикван от нейния собствен глад.

С нежен вик тя му даде и последната част от себе си, която толкова отчаяно се опитваше да запази за себе си. Пръстите й се заровиха в косите му и притиснаха главата му към гърдите й.

— Да… Обичам те… О, Боже, толкова те обичам. — Вече нямаше никакво значение, че можеше да види сълзите, блестящи в нейните очи. Вече нямаше нищо, което да не му бе дала. Той беше взел всичко. И накрая тя разбра, че и това няма да стигне. Той щеше да я напусне.

Той спеше до Старлет, която лежеше будна и следеше с поглед играта на сенките по тавана. Беше му казала колко го обича, но това очевидно нямаше голямо значение за него. Беше я погледнал, с ръце на раменете й, и тъмнозелените му очи бяха потъмнели от съмнения. Повече не знаеше как може да стигне до душата му.

Деър не можеше да си позволи да повярва, че го обича. Вероятно бе по-добре, че ще си отиде от живота му. За да се предпази от болезнени сърдечни терзания, тя трябваше да го държи на дистанция. Имаше нужда от време, за да излекува наранената си гордост. Дявол да го вземе, защо не искаше да даде шанс на любовта им? По някакъв начин те щяха да преодолеят различията помежду си. Старлет все още се ровеше из разбърканите си мисли и така и не можа да разбере кога очите й се затвориха и тя задряма.

Малко преди зазоряване Старлет се събуди от неясното мърморене на Деър, последвано от бесни ругатни в просъница. Първо си помисли, че е сериозно болен, но след това видя, че юмруците му сякаш отблъскваха някаква невидима заплаха.

Наблюдаваше го внимателно и забеляза, че чертите на лицето му се изкривиха от мъка, а устните му се присвиха в ужасяваща усмивка. Не беше болен. По всяка вероятност бе преследван от някакъв страшен кошмар.

Тялото му се тресеше и той стенеше леко.

— Не… О, Господи, не! Не оставяй момчето да загине.

Старлет се питаше какъв ли кошмар можеше да унищожи здравата броня на един мъж и да го накара да вика от ужас и мъка. Протегна ръка и го поглади по лицето, като го успокояваше:

— Деър… всичко е наред. Аз съм с теб. Просто имаш лоши сънища. — Много бавно, като се стараеше да не го събуди, тя тръгна към лампата на масата.

Слабата светлина падна върху лицето му. Това, изглежда, го успокои малко, но той все още лежеше напрегнат. Много нежно тя отново протегна успокояващо ръка, за да го погали.

Внезапно очите му се отвориха и той се изтъркаля встрани от нея и от леглото, сякаш не можеше да понася милувките й. Старлет го гледаше отчаяно, без да знае какво да направи. Никога преди това не бе виждала очи, в които до такава степен се отразяваше човешката мъка или намерението да убива. Той я гледаше, но не я виждаше. Големите му ръце бяха притиснати към тялото му, всеки мускул бе готов за атака.