Мери Мартин - Старлет

— Ш-шт… Нека забравим за другите случаи сега. Желая те, Старлет. Сега това е най-важното.

Всички съмнения, които я терзаеха до този момент, се разтвориха като утринна мъгла във въздуха.

Когато се върнаха в хижата, слънцето вече залязваше зад планините и нощният бриз приятно галеше загорялата им кожа. Затоплиха вода над огнището и след това Деър напълни огромната дървена вана, която се намираше пред пламтящия огън.

Когато и двамата се оказаха във ваната, той я притисна към себе си, а тя зарови лице във врата му. Стояха така дълго, без да си казват нищо, като просто се наслаждаваха на новооткритата си близост. Когато започнаха да се трият с ароматизирания сапун, водата вече бе станала прохладна, но те платяха от страст.

Деър препаса една кърпа около кръста, завърза я на хълбока си, след това вдигна Старлет от ваната и я зави в мъхестата хавлия, оставена да се суши до огъня.

По-късно се угостиха с риба на грил и пържени картофи и мълчаливо наблюдаваха величествената планина през широките прозорци. Луната бе пълна и небето посипано със звезди. Старлет никога не се бе чувствала по-удовлетворена.

Тази нощ крехкото доверие между тях, изглежда, стана по-крепко.

Беше много късно, когато най-накрая заспаха.

Старлет се събуди изненадана от откритието, че навън все още е тъмно. Освен това спеше сама. Деър беше изчезнал.

Тя се ослуша и за миг помисли, че чува гласа му от съседната стая, сякаш говореше с някого. Отметна завивките, измъкна се от леглото и тръгна към вратата, като се стараеше да остане скрита от чужди погледи.

Деър стоеше с гръб към нея и в стаята наистина имаше друг човек. Индианец. Беше облечен в риза от биволска кожа и панталони. Не беше обикновен воин. Достатъчно беше да го погледне, за да разбере това, и когато той заговори, гласът му издаваше влиянието на години възпитание.

Държеше се толкова повелително, колкото и Деър. Висок, широкоплещест и изключително красив, той бе по-тъмен и дори с по-зловеща външност от човека, който стоеше срещу него.

— Винаги ми е приятно да те видя, Нощен Сокол — чу тя гласа на Деър. — Макар че, трябва да призная, съм малко изненадан, че си успял да ме откриеш тук.

— Добре е, че изглеждаш здрав, братко мой — отвърна Нощния Сокол. Той се усмихна и острите черти на лицето му омекнаха, което го накара да изглежда по-малко заплашителен. — Ти най-добре би трябвало да знаеш, че мога да те намеря навсякъде.

— Тогава ми кажи защо си тук.

— Води ме изключително важен въпрос, братко мой. Много се говори за внезапното ти изчезване — започна Нощния Сокол. — Моите воини направиха малко разузнаване и ми казаха, че Алек Тримейн е предложил солидна сума на всеки, които успее да проследи човека на име Рейвън. Мъжете вече са се пръснали наоколо; скоро могат да дойдат и тук. Не мисля, че ти или момичето трябва да бъдете тук, когато това стане.

Деър стоеше до него с безизразно лице и студени очи.

— Това мръсно копеле! Трябваше да го довърша още преди години. Той е човекът, за чиято глава трябва да бъде обявена награда, а не Рейвън.

— Ще се върна утре. Тогава и ще ми кажеш какво си решил. — Нощния Сокол положи ръка на рамото на приятеля си. — Сега ще трябва да те напусна и да се върна в лагера на моите воини. Спи спокойно, братко мой. И нека духовете те водят.

— Благодаря, че дойде да ме предупредиш, Нощни Соколе — каза Деър. — Пътувай с мир. Ще ти съобщя решението си утре.

Старлет затвори очи. Страх, безотчетна мъка и чувство за безпомощност се преплитаха в душата й. Тя се мъчеше да се овладее. Това беше нещо, което трябваше да направи на всяка цена. Когато отвори очи, тя се почувства по-спокойна, по-рационална, но сърцето все още я пронизваше. Не можеше да му помогне с нищо.

Старлет знаеше, че между тях всичко бе свършило. Тя му върна здравето и живота. В този момент не желаеше нищо друго, освен да е способна да му даде и любовта си. Безрезервно и изцяло. Но въпреки всичко тяхната любов бе страст без бъдеще.

Нямаше време за повече размишления, защото чу звука от приближаващите се стъпки и сърцето й започна да бие толкова силно, че едва си поемаше дъх. Върна се бързо в леглото точно когато той влезе в стаята.