Мери Мартин - Старлет

— Мислех, че ще поплуваш заедно с мен — каза тя.

— Наистина исках, но ми хрумна нещо по-добро — отвърна й той и я примами с пръст. — Защо не дойдеш тук, за да ти кажа какво е то?

Тя поклати глава.

— Не. И тук ми е приятно.

Той започна да разкопчава колана си.

— Тогава, предполагам, аз ще трябва да дойда и да те измъкна.

— Не мисля, че ще можеш да ме хванеш — отвърна тя, неспособна да устои на изкушението.

Преди още думите да бяха излезли от устата й, той скочи от дънера, смъкна ризата си, след това ботушите и панталоните си.

Старлет изпищя, когато той се гмурна от брега във водата, излезе на повърхността и започна да плува към нея.

— Никога няма да ме хванеш! — изкрещя тя и започна да се отдалечава с плуване от него.

Деър й позволи да вземе приличен аванс, но я наблюдаваше много внимателно, защото прекрасно помнеше отвращението й от дълбоките води. Ако беше Рейвън — а от известно време той подозираше, че нещата стоят именно така, — тя скоро щеше да смени посоката и да заплува обратно към брега.

Но тя продължи да плува, очевидно, без да я е грижа за дълбочината под краката си.

— Побързай, охлюв такъв — не можа да устои тя на изкушението да го подразни.

— Продължавай по същия начин и ще си навлечеш неприятности — предупреди я той с насмешлива грубост. Започна да скъсява дистанцията между тях и точно когато бе на няколко сантиметра от крака й, тя плисна вода в лицето му.

— Старлет! — изръмжа той заплашително, когато тя продължи да го залива с водни струи.

— Нали днес се оплакваше, че ти е горещо? Добре де, просто се опитвам да те охладя — подразни го тя.

— Дадено, но трябва да знаеш, че сама си го просиш — каза той и с едно бързо движение изчезна под повърхността на водата.

— Деър, не се занасяй. Моля те, не прави това — изкрещя тя, като престана да плува и запляска във водата с отворени на четири очи.

Погледът на Старлет бе привлечен от чистата повърхност. Упорито се стараеше да различи очертанията на тялото под водата. Дишането й стана учестено. Внезапно тя размаха крака под водата.

Сега той беше на една ръка разстояние от нея. Тя заповяда на крайниците си да се раздвижат и точно когато се готвеше да заплува към брега, ръцете му я сграбчиха здраво за краката и я задърпаха силно под водата.

Тя успя да си поеме глътка въздух, преди да се окаже затворена в прегръдките му. Внезапно тяхната игра се превърна в нещо повече. Той я бе прегърнал с една ръка през кръста, а с другата отметна главата й назад. Въпреки гръмотевичните удари на сърцето си тя желаеше да получи и още нещо от него.

Целувката му бе силна и жадна, езикът му навлезе между зъбите й, за да опита вкуса на устата й. Той я целуваше, докато гърдите й започнаха да се стягат от липса на въздух, а главата й се завъртя от емоциите, които не можеше повече да потиска.

След това той внезапно я освободи от прегръдките си и двамата изплуваха едновременно на повърхността.

Поемайки си забързано дъх, тя се оказа лице в лице с него, все още потръпваща от хилядите чувства, които неговата целувка бе събудила. Очите му бяха потъмнели от страст; тя чувстваше, че я обзема приятната отмала на желанието. Нямаше думи. Не бяха и нужни. Ръцете й се протегнаха към него и той се придвижи напред, за да я затвори отново в обятията си.

Ръцете му милваха гърба й, след това се спуснаха надолу, потънаха под таза й и затърсиха мястото, където тя изгаряше от желание по него.

Кръвта пулсираше във вените им и горещината я обливаше сякаш от деветия кръг на душата й. Пръстите му докосваха и изпълваха, караха я да забрави всичките си останали желания. Тя изви гръб и простена в екстаз.

Мускулите на врата й се бяха напрегнали толкова, че дори не можеше да каже какво чувства, но тялото й вече отговаряше на търсещите му пръсти. Безпокоеше я мисълта, че той може да стигне до истината за нея и да разкрие кой се крие под маската на загадъчния Рейвън. Напоследък често я заговаряше за Рейвън и тази сутрин дори я бе попитал дали вярва, че това, което вършат хора като Рейвън, е правилно. Тя, разбира се, бе убедена в това. И, разбира се, той се придържаше към противоположното мнение. Но докато мисълта, че той може да разкрие тайната й, просто я плашеше, перспективата да го загуби направо я ужасяваше. Беше сигурна, че ще я намрази, ако научи, че съзнателно го е мамела. Дори нещо по-лошо — искаше да го убие.

При тези мъчителни мисли тя затвори очи и каза с треперещ глас:

— О, Деър, караш ме да се чувствам толкова объркана. Когато ме държиш в прегръдките си и ме докосваш, това е чудесно и светът става прекрасен. Но в други случаи… Той я хвана здраво за раменете.