Мери Мартин - Старлет

Днес пръстите и устните му щяха да изследва всяко потайно кътче на тялото й, докато и двамата не потънеха в безмерното желание да се погълнат.

Чувстваше, че пенисът му се втвърдява само при мисълта за това как изследва тялото й. Скоро тя щеше да започне да го моли за това и тогава той щеше да бъде готов да удовлетвори молбите й. Не се чувстваше вече толкова често сигурен в сексуалните си възможности. Спомняше си времето, когато бе винаги твърд като камък за нея, когато тя обичаше да прокарва ръка по неговата мъжественост, а очите й заблестяваха в обожание. Тогава той се чувстваше всесилен, което чувство внезапно изпита и сега.

— Бъди мила с мен, Кас — каза той с дрезгав глас. — Ще видиш, че ще ти доставя истинско удоволствие.

Касондрия стоеше студена като камък, усещайки как горещият му поглед изгаря закръглените й форми. Той се наведе над нея и започна да разтрива стегнатите й мускули по рамото.

— Когато планираме нещата си заедно като днес, това ми напомня за добрите стари дни — промърмори той през рамото й, докато устните му хапеха нежно раковината на ухото й. — Това ме разгорещява ужасно. — Гласът му се загуби и той прокара едната си ръка под таза й и пъхна единия си пръст в нея. — Моля те… дай ми това, от което се нуждая.

Алек обви с пръсти гърлото й и Касондрия сведе глава, като продължаваше да стои като замръзнала. Не обичаше вече да се люби пред огледалото както по-рано. Тогава бе по-млада, здрава и стройна.

Пръстите му започнаха да галят извивката на шията й и гласът му се превърна в коприна.

— Знам, че обичаш да те докосвам така. Винаги си обичала.

Тя потръпна и Алек реши, че това се дължи на внезапно възникналото желание. Не можеше и да предположи, че тя се чувства уязвима, непривлекателна и, което е най-лошото, отблъсната.

Преди десет години никога нямаше да се почувства по този начин. Сега сякаш бе разголена емоционално и лишена от всякакви съпротивителни сили. Това не се дължеше на грубия начин, по който Алек правеше любов с нея. Тя винаги е харесвала любовните му ласки и бе отвръщала на тях с взаимност. Разбира се, всичко това беше по времето, когато бе по-млада, а тялото й имаше съвършена форма. Обожаваше банята с огромните огледала и можеше да стои с часове в нея, като съзерцаваше отражението си. Но не и сега.

Не беше повече доволна от отражението, което я гледаше от огледалото. Виждаше една по-възрастна жена, все още привлекателна, но чийто начин на живот прозираше във всички черти на някога младото лице.

Трудно й беше да приеме факта, че младостта й е преминала, а заедно с нея и увереността в силите й. Но това, което разстройваше Касондрия дори още по-силно, бе, че по-младите мъже вече не я зяпаха с такова жадно любопитство, както това беше по-рано, включително и Алек.

Тогава очите му наистина я изяждаха; сега той просто й казваше това, което тя искаше да чуе.

Дори подозираше, че от известно време си има друга жена. Нещо по-лошо, Касондрия знаеше, че те редовно се занимават със секс.

Усещаше парфюма й върху него винаги когато се връщаше в ранните сутрешни часове. Коя беше тя? И по-важното — колко по-млада? Познавайки достатъчно Алек, нямаше никакви съмнения, че новият му интерес е предизвикан от някоя завършена курва със здраво и младо тяло, с чувствени устни, които можеха да го влудят.

Стараеше се да не гледа отраженията в огледалото. Достатъчно беше да види как се преструва на палячо, за да освободи огромния си заряд от натрупана през годините ярост. „Вероятно правеше същото и с другата“ — помисли си тя. В сърцето й се забиха острите нокти на ревността и Касондрия се размърда.

— Нямам настроение, Алек — каза сухо тя. — Може би по-късно.

— Не, сега, Кас. Не ме лъжи. След това въобще няма да бъдеш в настроение. Ти повече не си в настроение. — Той се притисна към нея и я прикова между тялото си и остъклената стена.

Касондрия изскърца със зъби, когато усети, че ерекцията му е пълна, и ръцете й задраскаха по студената повърхност.

— Престани, Алек. Остави ме на мира — веднага! След още няколко минути унизителни усилия, той внезапно поклати с отвращение глава и я отблъсна от себе си.

— Кой ли пък има нужда от тази безсмислица! Мога да отида в места, където жените ме молят да направя това, което не мога да получа от теб. — Той се завъртя на пети и влезе в банята, като й хвърли унищожителен поглед през рамо. Ругаейки тихо през зъби, започна да навлича панталоните си.

Тя застана на прага на вратата и се загледа в него.