Мери Мартин - Старлет

— Хайде, хайде, момчета. Нека тази вечер да няма кървави разправии — каза Розалия Валдес, като силно гримираните й очи фиксираха Джейк. — Вечерта е прекрасна и могат да се измислят по-добри начини да си прекарате времето.

Тя хвърли поглед към Старлет.

— Какво ще кажеш, скъпа? Струва ми се, че трябва да кажеш нещо, защото ти беше тази, която хвърляше погледите; на мене поне така ми се стори.

Устните на наемника се разтвориха в лека усмивка, въпреки старанието му да запази сериозен вид.

— Достатъчно, Розалия — се намеси внимателно той. Хващайки я за лакътя, той я поведе напред. — Мисля, че дамата имаше повече от достатъчно преживявания за тази вечер.

Розалия бе започнала да се обръща, когато не устоя на изкушението да направи последен коментар на раздяла:

— И още нещо; ако моят приятел тук не беше такъв джентълмен, той щеше да ви каже, че тя беше тази, която му правеше мили очи, заради което се вдигна цялата тази шумотевица — извика тя през рамо.

В този миг Старлет искаше земята да се бе разтворила и да я погълне. Почувства се кръгла глупачка, след като видя в тълпата познати лица, които я гледаха по същия начин — стреснато и с негодувание.

Не можеше нито да каже, нито да направи нещо, с което да промени нещата. Това само би усложнило ситуацията.

Скърцаше със зъби от отчаяние.

Съскаше.

Проклинаше мълчаливо.

Разкъса наум Деър Маккалистър на парчета.

Никога повече няма да се подлъже, че в този гангстер може да има, макар и едно хубаво нещо! В този момент дори той може би й се надсмиваше с онази ужасна Розалия Валдес.

Някак си, някога, тя ще го накара да съжалява за тази вечер! Просто трябва да изчака да му дойде времето.

Съдбата бе предопределила те да се срещнат отново.

— Нещо си много мълчалива, откакто напуснахме театъра — каза Джейк, когато придружаваше Старлет до нейната врата. — Още ли ми се сърдиш за това, което се случи?

Старлет повдигна поглед към Джейк и макар да го погледна с нежност, тя бе сигурна, че след всичко, което се случи тази вечер, те нямаха никакво бъдеше заедно. Разтърсващата сила на онова излъчване, което струеше между нея и наемника, й беше отворило очите накрая. Нейното влечение към него бе несъмнено, а нещастния Джейк едва не го убиха заради нея. Ако наистина държеше на Джейк, не би си и помислила дори да погледне по посока на човек като Деър Маккалистър. Не би имало и моментно колебание в това. Беше време да каже довиждане. Джейк и тя трябваше да продължат живота си самостоятелно.

— Не ти се сърдя, Джейк. Бог вижда, че ти трябва да си този, който да ми се сърди — усмихна се тя тъжно. — Ти си мил човек и аз те харесвам много, но ние просто не си подхождаме. Искаме различни неща от живота; дори и ти го знаеш. Ти просто не можеш да приемеш, че съм права. — Тя въздъхна. — Мисля си за нашите отношения отдавна. Струва ми се, че не трябва да се виждаме повече. Надявам се, че ме разбираш.

— Тази вечер сгреших — каза Джейк е нисък, равен глас, но в очите му грееше някаква отчаяна светлина. — Малко се поувлякох, но това повече няма да се повтори.

Старлет прекара ръка по челото си.

— Не… думите ми нямат нищо общо с онова, което направи тази вечер и което ме накара да взема това решение. Ти нищо лошо не си направил. Проблемът е с мен. Аз не съм жена за тебе и наистина вярвам, че само ще направя живота ти още по-нещастен, ако нашата връзка продължи.

Нямаше намерение думите й да звучат толкова безлично, както и да гледа съкрушения му вид, но беше уверена, че с времето той ще я забрави. Красив мъж като Джейк не би останал самотен задълго.

— Не мога да повярвам, че те разбирам правилно — каза той объркан.

— Съжалявам, но един от нас трябваше да каже тези думи. Това е единственото решение. Моля те, разбери го — каза меко тя. — И не ме мрази толкова много.

— Значи това е раздяла, така ли? Просто ей така?

Тя погледна към земята.

— Да, това е раздяла, Джейк.

Той изгледа Старлет малко по-дълго от обикновено, сякаш не бе осъзнал напълно значението на това, което тя му каза току-що. После бавно и с нежелание се обърна и закрачи нататък.

Старлет го гледаше с очи, пълни с болка.

— Нищо друго не ти желая, само най-доброто, скъпи Джейк — прошепна тя. — Ти заслужаваш много повече от това, което мога да ти дам.