Мери Мартин - Старлет

Само за минута тълпата притихна и един представителен мъж в яркочервено сако се промъкна между завесите и излезе напред на сцената, за да обяви откриването на представлението.

През първата половина на спектакъла ги развличаше човек с танцуваща мечка, акробати, прехвърлящи си горящи факли и саби, и певица с гарвановочерна коса, която изпя трогателна романтична балада, предизвиквайки сълзи в очите на Старлет. Объркана, тя сведе поглед към плетената си чантичка с маниста, която лежеше в полата й, тъй като не искаше Джейк да забележи чувствата й.

След като певицата се оттегли от сцената, светлината на газовите лампи се засили отново и същия церемониалмайстор обяви, че ще има петнадесет минути почивка, преди да видят втората част от спектакъла.

Старлет набързо избърса влажните си очи с ръка, но едва след като забеляза внимателния поглед на Джейк.

— Добре ли си, скъпа? — запита преценяващо Джейк, гледайки я заинтригувано.

Загрижеността му бе очевидно искрена и тя се принуди да се усмихне.

— Да… това е просто от дима на пурите… ще се оправя — увери го Старлет, като почти успя да убеди и себе си, че задименият театър, а не мечтателно лиричната балада е причината за сълзите й.

Не можеше да си обясни вълната от тъга, която я заля цялата. Дори сега, години след смъртта на баща й, имаше моменти, когато се чувстваше напълно самотна и необичана от никого. Това, разбира се, не беше вярно. Тя имаше леля си Хилда и дори Джейк, както и много други, които държаха на нея, но някак си това не й беше достатъчно.

След като излязоха навън и се отдалечиха от тълпата, изведнъж тя се стресна от някакво странно усещане — горещина, като от светкавица, пропълзя по гръбнака й. Почувства, че някой я гледа втренчено. Погледът й започна да опипва лицата в тълпата, да ги изучава едно по едно, но не забеляза никой, който да й обръщаше някакво внимание. Старлет си припомни, че изпита същото чувство в затъмнения салон на вариетето, когато се бореше с емоциите си, слушайки думите на любовната балада.

С ъгълчето на очите долови нещо и тя изви поглед наляво, където го видя. Стоеше под една газова лампа. Бледата жълта светлина оставяше в сянка дългото му, стройно тяло. Тя почувства топлината на неговия поглед, проникващата чувственост, която той излъчваше, и дъхът й секна в гърлото. Разбираше, че доброто поведение предполага да се обърне настрани, но се чувстваше прикована от този безразличен поглед и стоеше безпомощна. През ума й премина вихрушка от мисли за него — повече, отколкото той би трябвало до представлява интерес за нея. Стискаше в ръце белите си ръкавици от ярешка кожа.

Начинът, по който бе подпрял с пренебрежение едното си широко рамо към дървения стълб, бе първото нещо, което бе задържало неволното движение на погледа й върху него. Той бе кръстосал ръце пред гърдите си, единият от мускулестите му крака бе сгънат и подпрян под невероятен ъгъл, на лицето си имаше изражение, което показваше, че не дава пукната пара за лудостта на блъскащата се пред него тълпа. Определено в него имаше нещо, което я държеше в плен.

Тя чу до себе си изпълненото с ярост пръхтене на Джейк.

— Ако този нехранимайко се мъчи да покаже колко са лоши маниерите му, то го прави страшно добре. Иска ми се да отида при него и да му дам някой друг съвет.

Неговите думи прекъснаха унеса й. Погледът на Старлет се премести върху нейния придружител.

— Не… моля те, не прави това — каза умолително тя.

Джейк бе ядосан повече от когато и да било, и тя разбираше, че той вероятно се чувства задължен да се противопостави на този човек.

Не че се страхуваше за безопасността на непознатия. Той изглеждаше способен сам да се погрижи за себе си. Старлет не искаше Джейк да пострада, не искаше да види Джейк да лежи мъртъв на улицата. Имаше чувството, че другият можеше да бъде смъртно опасен, ако бъде предизвикан, и бе готова да направи всичко, за да предотврати нещастието.

— Само след като ти се извини — каза настойчиво Джейк.

В този момент високият, тъмен силует на непознатия се отдели от стълба и пристъпи напред към светлината. Джейк и Старлет го изгледаха внимателно.

Той съкрати разстоянието между тях с дълги, премерени крачки и Старлет бе поразена, когато го разпозна. Деър Маккалистър! Господи, бандитът бе този, който бе задържал погледа й!

Във въздуха между тях се понесоха неизказани думи. Скулите на Старлет останаха без цвят, когато усети как Джейк се напряга до нея. Просто разбираше какво ужасно нещо щеше да се случи тук заради нея, но беше абсолютно безсилна до го предотврати.