Мери Мартин - Старлет

На фона на притъмнелите сенки се очертаваше силуетът на облечена в черно фигура; натрапник, който се чувстваше съвсем удобно, имайки предвид задачата, която си беше поставил. Безграничната енергия, която излъчваше, сякаш оформяше аура от сила около нея, правейки пестеливите й движения да изглеждат като добре пресметнати, сякаш защитни, като че ли тя не смееше да предприеме каквото и да било движение, преди да прецени възможните последствия от него.

Горещият пустинен вятър развяваше копринено русите къдрици, които се спускаха непокорно изпод черния й Стетсън. Рейвън отмести косите си встрани и притисна бинокъла към очите си. От скрития си наблюдателен пост горе сред хълмовете тя наблюдаваше тълпата от хора, които се движеха насам-натам из двора.

На вечеринката имаше много изтъкнати гости, сред които и елин заможен вдовец от старите богаташи, чието семейство бе натрупало парите си от сребърните мини. Това не изненада Рейвън, нито пък и обстоятелството, че Касондрия бе пренебрегнала останалите си гости за сметка на стария сребърен барон.

Тя наблюдаваше как Касондрия му се усмихва чаровно, играейки играта на знойното предизвикателство по начин, който само тя умееше. Бе повдигнала и оформила косата си в корона от къдрици, а сребърно брокатената й рокля обгръщаше пищната фигура, която мнозина от мъжете оглеждаха похотливо. Касондрия притежаваше земна чувственост и макар Рейвън да намираше чертите й за малко грубовати, тя с неудоволствие трябваше да се съгласи, че Касондрия все пак намираше начин да влезе под кожата на мъжете и да не им позволява да мислят за нещо друго, освен единствено за самата нея.

Пулсиращият ритъм на испанската музика вибрираше над широката зелена река, която разделяше Рейвън от участниците в събирането. Във въздуха се носеха радост и веселие. Копринените рокли на дамите блещукаха на трептящата светлина, а диамантените копчета и игли за вратовръзки искряха по официалните костюми на мъжете.

Рейвън търпеливо чакаше шампанското, което се лееше като река, да замъгли съзнанието на присъстващите. Едва тогава тя възнамеряваше да се плъзне по сенките и се добере до къщата.

Нейният план беше да претърси къщата за оня ценен документ, който бе сигурна, че е скрит някъде там. Необходими й бяха много години, за да разбере, че наистина съществува друго завещание — онова, което нейният баща беше скрил преди смъртта си и което, най-вероятно, лишаваше вдовицата и сина от правото на наследство. Ако не беше Джейд, Рейвън бе сигурна, че може би никога нямаше да разбере за това. Тя имаше намерение да вземе този документ още тази вечер, преди да е напуснала мястото тук.

Обичаше баща си много и по нейна преценка заслужаваше да наследи това, което по право й принадлежеше. Това ранчо и неговото любимо семейство бяха всичко за него. Като негова дъщеря тя разбираше и споделяше любовта му към земята. Не, той никога не би лишил Старлет от нейното наследство и не би оставил всичко на Касондрия и Алек. Сигурна беше в това и смяташе, че е неправилно онези двама души, които му причиняваха само жестока болка и тъга, да успеят по някакъв начин да установят контрол над имота му и бавно да пресушат банковата му сметка.

Въпреки всичко това положение можеше да се поправи тази вечер. Очите на Рейвън неочаквано заблестяха на лунната светлина, проследявайки тромавата фигура на телохранителя на мащехата си. „Сантучи“ — промърмори тя. Със своите рунтави мустаци и груби черти Сантучи изпълняваше ролята на продажен бодигард много успешно. Поради намесата на Сантучи преди много години Рейвън бе изгубила близък приятел. Достатъчно й беше само да го види, за да си спомни за онзи изпълнен с болка случай.

Никога нямаше да забрави колко дълго, след като Сантучи го беше повалил, Тали се бе мъчил да умре. Това бе един от най-тежките периоди в живота на Рейвън и тя добре си спомняше клетвата си: ще накара Сантучи и Касондрия да платят за това, което бяха причинили на хората, на които тя държеше.

Изражението на лицето й изведнъж стана напрегнато, погледът й се оживи от нетърпение. Да, те бяха стари врагове. И Рейвън бе чакала достатъчно дълго този момент да дойде.

Рейвън се прокрадна през сенките, като се стараеше да остане незабелязана от ничий поглед. След това прегази през реката, заобиколи конюшните и придържайки се далеч от главния салон, проникна в къщата през стъклените врати на библиотеката.

Стаята бе тъмна, като се изключи трепкащата светлина на огъня в камината. Тя плъзна поглед наоколо, по черния кован свещник и аплиците по стените, по покрития с плочки под, покрит с червено тъкан килим пред огнището, дивана от плюшена червена кожа, разположен непосредствено до него, и нетърпението, което изпитваше преди минута се превърна в горчива болка.