Стив Мартини - Класацията

— Здравейте. Казвам се Даниъл Суенсън — насили се да говори по младежки наивно той. — Току-що изкарах изпита си за правоспособност и искам да поговоря с някой от адвокатите във вашата фирма. За съвет.

— Какъв съвет? — Гласът на секретарката звучеше доста игриво.

— Ами как да почна, нали знаете. Да си отворя кантора. Да си открия сметка, да водя счетоводство.

— Откъде разбрахте за нашата фирма?

Както и предполагаше, най-трудно беше да минеш през секретарката.

— Един от преподавателите във факултета ми каза, че вашата фирма е сред най-добрите в града. Имате страхотна репутация — заяви Чарли. — Затова реших да почна от вас.

— Изчакайте — каза жената и Чарли си заподсвирква тихичко, докато слушаше приятната музика, долитаща от другия край на жицата.

— Ало, с кого разговарям? — Мъжкият глас беше плътен и мелодичен.

— О, здравейте. Казвам се Даниъл Суенсън. Не знам какво ви е предала секретарката, но аз наскоро завърших и някои от моите преподаватели много похвалиха вашата фирма. Казаха, че се управлява отлично и ми препоръчаха да се обърна за съвет към вас. Казаха, че не бихте имали нищо против. — От подобни глупости главите на богатите адвокати наистина се замайваха.

— Разбира се, че нямаме нищо против.

— А мога ли да попитам с кого говоря?

— С Луис Кътлър. Изпълнителен директор.

— Леле, не предполагах, че ще попадна на шефа — въз кликна със страхопочитание Чарли.

— Няма нищо. С какво мога да ви помогна?

— Искам да си открия служебна банкова сметка, за да работя с клиенти. Мислех си, че може да ми препоръчате някоя добра банка, която се ползва от колегията?

— Разбира се. Няма проблем. От години използваме клона на „Фърст Нашънъл“ в центъра. Потърсете Джим Ханфорд. Кажете му, че ви праща Луис Кътлър.

— Всички партньори ли използват тази банка?

— За бизнес, да — отвърна Кътлър. — По-лесно е за счетоводството. Става доста трудно, ако имаш сметки из целия град.

— Много ви благодаря. Страшно ми помогнахте. Няма да го забравя — увери го Чарли.

— Моля. Знам какво е да започваш. Спомням си…

Чарли затвори и остави големия бос да си говори по телефона. После пъхна постановлението в машината и написа името на „Фърст Нашънъл“ в графата получател. Подписа го със замах, пъхна го в чантата си и излезе.

След двайсет минути той влезе с танцова стъпка през въртящата се врата на банката. Престори се, че пише нещо на масата в средата, докато не откри на едно от бюрата табелката с името, което търсеше. Чарли се приближи към служителя, седнал зад него.

— Мога ли да ви услужа с нещо, сър? — вдигна глава за почващият да оплешивява мъж на средна възраст.

— Здравейте, мистър Ханфорд. Казвам се Чарлс Чандлис. Аз съм адвокат и имам разпореждане за проверка на финансовото състояние на един от вашите вложители. — Той подаде своя документ и служителят го прочете внимателно. Бланката изглеждаше съвсем официално, с името на съда и номера на делото. — Става дума за нещо много специфично. Искаме само информация за упоменатото лице. Банката не е посочена като страна по делото — вметна той с надеждата банковият служител да разбере какво ще загуби, ако откаже да говори. При Чарли изкуството на сплашването бе достигнало съвършенство.

— Разбирам. Правният ни отдел е в друга сграда. — Човекът зад бюрото изглеждаше искрено объркан; не знаеше да ли да се подчини, или да изпрати бланката на адвокатите си.

— Може да им я изпратите, ако желаете. Но аз се надявах да получа някаква информация още днес. Естествено, ще разполагате с известен период от време. Десет дни, две седмици. Знам, че сте много зает. — Първо тоягата, после морковчето, помисли си Чарли.

— Разбирам. — Ханфорд се взираше отчаяно в листа хартия пред себе си, надявайки се нещо да изскочи оттам и да му даде някакво оправдание за забавяне на отговора. Но ни що не последва.

— Един приятел ми препоръча вашата банка най-горещо. Сигурно го знаете. Лу Кътлър от „Старл, Хобс и Карлтън“. Има много високо мнение за вас.

— О, да, естествено. Познавам Лу.

— Чудесен човек — заяви ентусиазирано Чарли. — Познаваме се отдавна. Не спира да ви хвали. Казва, че трябва да прехвърля служебните си сметки при вас. Май се каня да го послушам.

— Всичко изглежда в ред — разцъфтя в усмивка лицето на Ханфорд.

Всъщност не беше. Би могъл да поиска потвърждение, че клиентът му е получил призовката. Без да има представа за подадения иск, Аби не би могла да се защити в съда. Един адвокат в банката би съзрял веднага тази процедурна нередност. Но ако всичко вървеше по план, Чарли щеше да е получил информацията, която търсеше, преди юристите да се усетят.