Стив Мартини - Класацията

— Трябва да вървим, приятелю — каза Джак.

Хенри кимна с разбиране.

— Добре. Но няма да летите с ония малки самолетчета. Толкова са неудобни. Бих ви дал моя „Гълфстрийм“, но отивам с него в Лондон. Вие ще вземете „Изабела“. — Той посочи яхтата, закотвена в залива. — Вече съм дал инструкции на капитана и екипажа. А докато сте на острова, Зийк и колата са на ваше разположение. — Хенри явно беше човек, на когото не можеше да се отказва. Джак сви примирено рамене. — Имам още малко работа и после ще вечеряме. А, да не забравя — обърна се към него Хенри. — Ето ти ключа от къщата. И това е за теб, пристигна по обяд. — Той бръкна в чекмеджето и извади пакет, който много приличаше на оня, който Джак бе оставил в куриерската служба до летището предишния ден.

Откак ченгето бе дошло в кантората му, Чарли Чандлис умираше от любопитство. Беше разбрал, че Аби е намерила пари. Но не знаеше откъде и колко. Мислеше, че познава бившата си съпруга, но епизодът с кредитната карта му бе подсказал, че греши. Жената, за която се бе оженил, никога нямаше да има наглостта да открадне кредитната му карта или пък да я използва.

Видимо не беше много ядосан. Но отвътре кипеше от гняв. Аби се бе отнесла с него като с глупак и това не му харесваше. Имаше и друга причина. Мисълта, че тя е започнала нещо ново, при това леко съмнително, му действаше неочаквано възбуждащо. Чарли не знаеше как би постъпил, ако я срещнеше внезапно. И това го възбуждаше още повече.

Миналата седмица му бе хрумнало, че при развода Аби сигурно е скрила някои свои приходи, които би трябвало да се третират като обща собственост. Причината за подозренията му бе, че той самият постъпи така — укри около осемнайсет хиляди долара от необявени хонорари. Само не можеше да разбере защо е платила обратно шестте хиляди долара за кредитната му карта. Но след като имаше тия пари, значи имаше и още.

Като адвокат тя не печелеше кой знае колко. През повечето време беше на заплата. Може пък да беше получила някой тлъст хонорар за голямо дело. Адвокатите не разчитаха на ежедневните постъпления. Ударите се правеха при постигането на извънсъдебни споразумения или спечелването на шумни процеси. Тогава можеше да се стигне до шестцифрен хонорар.

Чарли беше изправен пред проблема как да разбере какво се е случило. Някъде трябваше да съществува банкова сметка. Но банките не обичаха да дават информация. Ако името ти фигурира на сметката, ще ти кажат какво има в нея. В противен случай мълчат като риби. Ако имаш чек, платим от тази сметка, ще ти кажат само дали има достатъчно средства за изплащането му. Чарли знаеше, че в случая с кредитната карта средствата са достатъчно. Компанията, издала картата му, бе осребрила чека.

Трябваха му няколко дни, за да обмисли плана си. В очите на Чарли адвокатите бяха върховните жреци на обществото, специални хора със специална власт. Те правеха законите, тогава защо да не ги използват за свои цели? За два дни в свободното си време Чарли изготви граждански иск срещу Аби и го подаде в съда в Сиатъл. Това се правеше хиляди пъти на ден из цялата страна и никой не му обръщаше внимание, освен ако не ставаше дума за рок звезда или известен баскетболист.

Обвини Аби в гражданска измама, в необявяване на обща собственост при развода им. Нямаше никакви доказателства. Но за да се подаде един иск, не са нужни доказателства. Е, ако искаш да спечелиш, тогава е друго нещо. Чарли нямаше намерение да ходи на съд. Дори не направи опит да призове Аби било лично, било чрез публикация във вестника.

Използвайки номера на подадения иск, той успя да получи съдебно постановление, изискващо от получателя да предостави сведения, включително и банкови. И Чарли хукна по следата.

Отиде първо в банката, където Аби бе написала чека, покриващ разходите от кредитната му карта. Установи, че е закрила сметката си два дни след потвърждаването валидността на чека. Това не го изненада. Ако беше решила да крие пари, нямаше да остави така лесно следи. Но фактът, че е закрила сметката, го убеди, че става нещо. Аби криеше някакви доходи.

Той се сдоби и с втора призовка. Преструвайки се на потенциален клиент за обявената й за продан къща, той установи, че неин колега от старата фирма, Морган Спенсър, движи продажбата. Логично беше да се предположи, че Спенсър движи и други нейни дела. Въпросът беше в кои банки Спенсър и фирмата му влагаха парите си?

Чарли прегледа внимателно последния брой на малко правно вестниче и откри онова, което търсеше. Беше списък на млади адвокати, придобили наскоро правоспособност. Той намери подходящия кандидат, вдигна телефона и позвъни във фирмата.