Стив Мартини - Класацията

— Не би го направил пак — каза Джак.

— Не го познаваш — възрази Аби.

— Наречи го интуиция, ако искаш, но си мисля, че може да бъде убеден.

— Аз пък си мисля, че е надушил пари — каза Морган.

— Можем да му платим, за да ни остави на мира — обади се Аби.

Морган и Джак я изгледаха по един и същи начин.

— Това би било голяма грешка — отбеляза Морган.

— Съгласен съм — кимна Джак. — Нека поговоря с него.

— Защо ти? — попита Морган.

— Защото мисля, че съм по-убедителен.

— Това е бизнес и трябва да се свърши делово.

— Знам с какъв бизнес се занимава той.

— Може да е намерил документа за правата.

Морган поклати глава и я изгледа кръвнишки, сякаш искаше да я попита къде й е главата.

— Какъв документ? — попита Джак.

— Никакъв. — Аби разбра, че е сгафила. Нямаше нужда Джак да знае за регистрацията на ръкописа. Морган бе прибрал документа в папките си. Аби се зачуди дали пък репортерът не търсеше тъкмо него.

— И така, какво знае той? — Морган смени темата. — Имам предвид Джоуи.

— Трябва да предполагаме, че е взел черновата — каза Аби. — Не се иска титаничен ум, за да разбереш, че не го е писал той, след като е на гърба на бланки от юридическа фирма. Полетата са пълни със собствените ми ръкописни бележки. Може да го размаха над главите ни.

— Крие се от ченгетата — отбеляза Морган.

— Да, вероятно има нужда от пари — вметна Аби.

— Засега обаче са му известни само играчите от киностудията — каза Джак.

— В това сме сигурни — съгласи се Морган.

— Освен това Джоуи би се прехласнал от идеята да има вземане-даване с Холивуд. Да приемем засега, че тъкмо това е играта му.

— Добре, приемаме — каза Морган. — Как ще го спрем?

— Ще поговорим с него — каза Джак.

— Не познаваш Джоуи — отвърна Аби.

— Всичко е въпрос на убеждаване. Има и друга възможност. Да си признаеш.

Двамата го погледнаха.

— Защо не? Признай, кажи им, че ти си написала книгата.

Какво? Не ме гледай така. Проблемът ти е, че нямаш необходимото самочувствие.

— Не е вярно — възрази Аби. — Има сили, срещу които не можеш да се бориш. Това са безумните правила на маркетинга, които управляват съдбата на всяка книга. Издавали са ме три пъти. Никой не би се заел да прави пробив на пазара с автор, издаван три пъти, независимо какво е написал. Това не става, освен ако не си някакво откритие. Не си ли забелязал? Пускат тонове комерсиални боклуци, само че всички автори са гении. Е, аз им давам Гейбъл Купър. — Аби кимна към Джак, който не беше сигурен дали не трябва да се поклони. — Достатъчно е да погледнеш заглавията. „Рекордна сума, платена на дебютант романист“. В това е уловката. Защо смяташ, че Бертоли вдигна цената така лесно?

— Книгата е добра — каза Морган.

— Много книги са добри — възрази Аби. — Проверих. Най — голямата сума, платена досега за първа книга, е два милиона долара. Сега той държи рекорда с три. Ако може, ще го язди като кон до победния финал. Ще го пришпорва, докато не умре от изтощение. С него ще представят Джак във всяко телевизионно шоу, в което ще участва. „При нас е един автор, чийто първи роман му донесе шест милиона долара.“ Данъчните ще го чакат отпред, в лимузината. Бертоли ми е ясен като отворена книга, мога да чета мислите му.

За Спенсър бе трудно да си обясни подобен начин на мислене у Аби. Тя обаче познаваше играта, с която се бяха заели. Имаше белези, които го доказваха.

— Ако преди това бях написала само една книга, биха могли да я забравят и да се надяват, че никой няма да си спомни за нея. Когато обаче са три… Няма шанс. Така че ще действаме както ви казвам. Нека изстрелят Джак в космоса.

После ще се появим ние и ще кажем на света какво всъщност е станало. Кой какво е направил. Когато приключим, ще могат да ближат яйцата от физиономиите си.

— Значи това е окончателното решение? — каза Спенсър.

— Това е окончателното решение. — Не им се извини, нито пък им каза останалото. По пътя на голямата книга към висините имаше още един риск, за който Аби не спомена. Ако цялата работа се провалеше, с кариерата на автора беше свършено завинаги. Подобни неща се бяха случвали неведнъж. Никой не би се заел да рекламира подобен автор. На пазара биха го възприемали като прокажен. Тъкмо в това беше най-доброто качество на плана й — ако Гейбъл Купър пропаднеше, винаги можеше да прибегне към друг псевдоним, друга физиономия. Рано или късно щеше да надхитри издателите в собствената им игра. Беше уверена в способността си да пише и да измисля качествени сюжети. В основата на всеки бестселър беше тъкмо това — добрата идея. На нея й трябваха само писалка и пощенска кутия, и отново влизаше в бизнеса. Аби беше нещо като литературен терорист — сила, която не бяха в състояние да спрат.