Стив Мартини - Класацията

Погледна вътре. Нямаше нищо. Никаква папка, никакъв плик — само празни кутии от бира по пода. Кретенът му бе дал една-единствена страница с няколко десетки думи, които би могъл да напише всеки върху официална бланка, която би могъл да получи всеки. Дженрико бе отмъкнал двестате му долара и се бе чупил. Залцман затръшна ядосано вратата и стъклото издрънча в металната си рамка. Тогава забеляза, че ключовете бяха мушнати в стартера, а от тях висеше скъсана метална верижка.

Спенсър накара Джак да подпише не само договорите, но и пълномощно, изрично посочващо Морган като единствен получател на сумите от авансите и доплащанията по авторските права. Така Аби си запазваше контрола върху парите и те нямаше да попаднат в ръцете на Джак. Морган щеше да му плати неговия дял с чек. Останалата част щеше да вложи в банкова сметка на името на Аби. Спенсър вече играеше по-голяма роля в сценария на Аби, затова и най-накрая прие да получи хонорар за услугите си.

На излизане от града Аби се отби на гробищата и сложи букет свежи цветя на гроба на Тереза. Още не можеше да повярва, че само преди месец двете се бяха заливали от смях над снимките от агенцията за фотомодели. А сега Тереза беше мъртва. От малкото близки приятели, на които можеше да се довери, оставаше само Спенсър.

В сряда вечерта Аби взе самолета за Чикаго. Щеше да се срещне с Джак на тамошното летище. Възнамеряваха да се скрият на Вирджинските острови, за да може Аби да напише продължението на спокойствие. Но преди това Джак трябваше да се появи на панаира в Чикаго. Нещата се развиваха светкавично и книгата очевидно щеше да излезе съвсем скоро. Аби нямаше намерение да пусне Джак да се оправя сам. Все още му нямаше доверие.

Не беше чувала книга да е издадена толкова бързо. Нито пък беше ходила на такова изложение. Мащабите бяха по-големи, отколкото си беше представяла. Щандовете заемаха целия Конгресен център. Някои бяха впечатляващо луксозни, имаше дори и такива с колони от изкуствен мрамор. Един щанд наподобяваше южна плантаторска резиденция с ограда, обрасла в бръшлян. По пътеките се движеха тълпи от хора. Бяха представени всички големи издателства, включително и чуждестранни — от Европа и Азия. Това беше мястото, където се събираха най-големите издатели в света, но повечето автори не познаваха тази страна на бизнеса. Тук обикновено се канеха суперизвестни автори и само най-големите знаменитости раздаваха автографи.

Тази година се очакваше специално поканените посетители да надхвърлят трийсет хиляди. Всички те бяха професионалисти от цял свят, от малки семейни книжарнички до най-големите разпространителски вериги. Имаше нещо празнично във въздуха, а търговците обсаждаха щандовете като на селски панаир. Жуженето на тълпата се сливаше с музиката от високоговорителите, от които от време на време се разнасяха съобщения за раздаване на автографи в специално отделеното за целта крило. Тук-там можеха да се видят кинозвезди и легендарни поп музиканти, както и много художници илюстратори. Навсякъде по стените висяха плакати с корици на книги от цял свят.

В един момент Аби и Джак едва не бяха пометени от тълпата, блъскаща се да получи платнени торбички, раздавани от някакво издателство. Карла ги бе посрещнала на летището със специална лимузина и сега ги водеше гордо към щанда на „Големия Х“, където ги очакваха след минути.

Докато си пробиваха път, Аби осъзна, че в Джак са вперени много погледи. Реши, че това се дължи на магнетичната му външност, докато няколко души не започнаха да го сочат с пръст. Най-накрая една жена се осмели да застане пред него и каза:

— Бихте ли ми дали автограф? — На ревера си имаше значка с надпис Книжарница „Парцалива корица“ — Денвър.

Джак се усмихна развеселено. Жената му подаде книгата. Аби не я беше виждала досега. Беше рекламна бройка с меки корици, с името на Гейбъл Купър и заглавието на Аби под него. Снимката на Джак беше на гърба.

Той взе подадената му химикалка и започна да изписва собственото си име, но Аби го сбута с лакът и той бързо надраска Гейбъл Купър. Зад гърба на жената бе започнала да се оформя опашка.

— Не тук! — пропъди чакащите с властен жест Карла и продължи напред. Заприиждаха все повече и повече хора и пътеката се оказа тясна да ги побере.

Докато стигнат до щанда, разделението на труда бе напълно уточнено. Две сътруднички, застанали от двете му страни, отваряха книгите и отбелязваха къде да се разпише. Краят на опашката вече не се виждаше — стотици, може би хиляди хора очакваха реда си с книга в ръка. Джак се захвана здраво за работа. Стоеше точно под огромен плакат на корицата със собственото му лице, озаряващо с белозъба усмивка Конгресния център.