Стив Мартини - Класацията

— Спокойно, момчета. — В момента не й бяха нужни караници. — Мисълта ми хрумна току-що. Искам да кажа, че в момента не съм на върха на славата. Както и да е. Обади ми се. Поиска да разбере дали съм готова да отговоря на няколко въпроса. Попитах го откъде е взел номера ми, а той ми отговори, че си имал източници. Обясних му, че съм заета, а той отвърна, че нямало да ми отнеме повече от минута и че не съм била длъжна да говоря с него и съм можела да затворя телефона когато поискам.

— Това е журналистическият еквивалент на правата, кои то ти четат ченгетата, преди да те арестуват — каза Морган.

— Точно така — кимна Аби. — По това време вече адреналинът беше започнал да се стича от ушите ми. Попитах го защо ми е да затварям. В същото време отвътре изгарях, защото исках да разбера какво знае. Струва ми се, че тази сценка беше с цел да се манипулира медийният пазар. Авторите и издателите понякога играят такива игри, за да продават книгите си. Така използват медиите.

— Но защо се е обадил на теб? — попита Джак.

— Ще стигна и до това. Изглежда, някой му е казал, че имам клиент, който се представя за автор на книга, която скоро ще нашуми.

— По дяволите! — изруга Джак.

— Четеш ми мислите — каза Аби.

— Какво знаеше той?

— Нямам представа. Измъкнах се. Заявих, че нямам представа за какво говори.

— И?

— Сви знамената. Не спомена никакви имена. Не знаеше заглавието на книгата или кой е издателят. Доколкото мога да преценя, знае само това, което са му казали, а то е как да ме намери.

— Смяташ, че ти е повярвал, когато си му казала, че не знаеш нищо, така ли? — попита Морган.

— Ако може да се съди по изненадата в гласа по телефона, мисля, че не ми повярва. Взе да ме разпитва от какво се страхувам. Опита се да ми дава юридически съвети. Успокои ме, че каквото и да правя, не можело да е нарушение на никакъв закон, тъй че защо направо не съм му разкажела всичко.

— Точно така — обади се Джак. — Че да натика горещия ръжен на пресата право в задниците ни. Върховното пречистващо преживяване. Опрощението на репортера.

— Е, какво ще правим? — попита Морган.

— Имам по-добър въпрос от този — каза Джак. — Какво ще стане, ако се добере до Карла или Бертоли и започне да задава въпроси?

— И това ми мина през ума — отвърна Аби.

— Ако се замислят за парите, които се канят да платят, и се запитат дали не ги мамят, край на всичко — каза Джак. — Книгата ще отиде по дяволите. Да не говорим за шестте милиона.

— Това отново ни връща към въпроса какво да направим — обади се Аби.

Последва тишина.

— Може и да не се обади повече — предположи Морган.

— Може още утре сутринта да се появи на вратата й — възрази Джак.

— Ще зависи от това какво е успял да научи и доколко скандална е историята му.

— Имам ли право на глас? — попита Джак.

— Да чуем. — Аби го изгледа.

— Трябва да се махнеш от Сиатъл. Панаирът на книгата започва следващата седмица. Замини за Чикаго. Виж какво прави Бертоли за рекламата.

— И без това смятах да замина — каза тя.

— Добре. Тогава не се връщай, и толкова.

— Какво имаш предвид?

— Изчезни някъде. Ще намерим подходящо място. Така ще можеш да пишеш, без да те безпокоят — каза Джак.

Аби се замисли.

— Просто се чупи. Ако този тип няма с кого да разговаря, няма да публикува нищо. Ще го лишим от източник.

— Все пак някой е говорил с него, нали? — каза Морган.

— Кой? — попита Джак.

— Мога да се сетя само за един — отговори Аби. Гледаше Морган. — Джоуи.

— Защо би го направил?

— Не бях сигурна — отвърна Аби. — Поне до тази сутрин, когато приключих със събирането на нещата си. Нещо липсваше от къщата ми. Още не съм го намерила, а търсих на всякъде. Имах едно първоначално копие на ръкописа. Беше върху стари бланки от фирмата и изписани листа, които трябваше да бъдат изхвърлени. Реших, че на гърба им може да се пише много добре, поне в чернова. Знаех, че и бездруго ще трябва да го преписвам. Никой не трябваше да го вижда. Захвърлих го в една кутия под масата в спалнята. Не беше там. Обърнах цялата къща, но е изчезнало.

— Както и пишещата машина — каза Морган.

— Изчезнала е пишещата ти машина, така ли? — попита Джак.

Аби кимна.

— А за какво, по дяволите, му е притрябвала на Джоуи старата ти пишеща машина? — попита Морган.

— Вероятно за да пише бележки за изнудване — предположи Аби. — Искаш да си получиш ръкописа, добре, но ще ти струва пари. Вероятно търси най-добрата оферта. Ще почака известно време и ще дойде при нас. — Напомни им, че вече се е опитал да забърка каша с киностудията.