Стив Мартини - Класацията

За десетина минути Джак изпразни шкафа и бюрото на Аби, за още две свали книгите й от лавиците и шлифера от закачалката в ъгъла. Залепи капаците на кашоните с тиксо и каза на Харолд:

— Хайде, бъди полезен.

Харолд се преви под тежестта на кашона. Долният му край се опираше върху флакона със сълзлив газ, мушнат в кобура на двестадоларовия му колан. Точно когато Харолд си мислеше, че Джак ще вземе другия кашон, той го вдигна и го стовари върху първия, после се обърна към Аби и попита:

— Е, готова ли си?

— И това е мое — отвърна тя и посочи закачалката.

— Няма проблем. — Джак я взе, мушна я под ръката на Харолд и натисна лакътя му надолу, за да я задържи. — Ето така. Какво ще кажеш?

Харолд не можеше да каже каквото и да било. Брадичката му беше притисната от горния кашон, а ако помръднеше с ръка, закачалката щеше да падне.

— Трябва да внимаваш с това — каза Джак и чукна флакона със сълзлив газ на колана на Харолд. — Ако направиш рязко движение, може да пръсне и направо ще ти изгори очите.

Джак улови Аби за ръка и я поведе към вратата. Харолд, пиколото с пистолет, ги последва.

Джак отвори вратата отвътре. Двете жени се бяха върнали на рецепцията. Вдигнаха очи към странната процесия. Джак задържа външната врата, за да мине Харолд.

— Белият форд, отпред. На третия етаж в подземния паркинг.

Би мушнал ключовете в устата на Харолд, но се опасяваше, че униформеният би могъл да си счупи някой зъб — толкова беше ядосан.

— Приятен ден, уважаеми дами — каза Джак и кимна на двете жени.

Те изгледаха Аби, сякаш досега не я бяха виждали в такава светлина.

Не можеха да отделят поглед от Джак, от стоманеносините му очи и насмешливата усмивка — откъде, дявол да я вземе, го беше изкопала?

Трапезарията в къщата на Морган беше като щаб, като команден пулт. Джак и Морган седяха на масата. Джак вече беше подписал договорите, които адвокатът му бе връчил. Не беше особено доволен. Документите бяха застраховка, доказателство пред света, че автор на книгата е Аби и че Джак е само заместник. Адвокатът бе в стихията си. Джак не ги прочете, всички екземпляри останаха у Морган. Нямаше да е добре, ако започнат да циркулират наоколо.

— Това ли е всичко? — попита Джак.

— Не. Имаме един проблем — каза Аби. След като бе на пуснала фирмата и домът й бе унищожен, къщата на Морган беше единственото място, където можеха да се срещат. Беше голяма и стара, със страхотно стълбище, като извадено от някой филм. Такива жилища купуваха адвокатите, които искаха да демонстрират колко се успели. В този случай обаче Спенсър повече не можеше да си го позволи. Данъците го смазваха. Самият той се бореше за живота си във фирмата. Кътлър удържаше годишната му премия и съветваше Морган да го съди. Освен това дължеше и издръжка на бившата си жена. Бяха се развели след двайсетгодишен брак. Тя претендираше за част от собствеността му във фирмата, като съвместно придобита. Човекът беше мачкан, притискан и изтерзан.

— Какъв е проблемът? — попита Джак.

Аби хвърли връхната си дреха върху облегалката на един стол — тя падна на пода, но никой не се наведе да я вдигне. Косата й стърчеше във всички посоки. Беше по джинси и изпоцапана риза, защото малко преди това бе събирала нещата от къщата си. Бръкна в чантата си и извади жълт бележник със записки.

— Името на този тип е Робърт Томпсън. Обади ми се тази сутрин около девет и половина. Мога само да гадая как се е добрал до телефонния ми номер. Заяви, че работи за „Интрудър“ и че пишел неща за книгите и хората, които ги пишат. Сигналните звънчета веднага зазвъняха.

— Защо се е обадил на теб? — попита Джак.

— Издавали са мои неща.

— Не се обиждай — каза Джак, — но едва ли някой е забелязал това.

— Поне е печатана, за разлика от някои други — намеси се Морган. Лазеше по нервите на Джак. Беше научил, че е не — успял писател, че не е издаван никога, и сега се възползваше от това. Умението да посочва недостатъците на околните беше едно от по-нелицеприятните качества на адвоката. Джак не му беше допаднал още от самото начало. Аби знаеше защо — Морган ревнуваше.

На четири очи й бе казал, че се ядосва, защото Джърмейн ще бъде коронясан за крал на развлекателната литература заради книга, за чиято поява няма никаква заслуга. Аби обаче виждаше, че не е само това. Морган не искаше Джак да работи с нея върху книгата или каквото и да е друго. Беше объркана. Не знаеше как да каже на Морган, че му е само приятелка.