Стив Мартини - Класацията

Една телевизионна камера следеше всяко негово движение.

— От местната телевизия ли са? — попита Аби.

— И това е част от рекламната кампания — отвърна Оуенс. — Ще го излъчат в деня на издаването. Джак ще трябва да даде няколко интервюта.

В тоя бранш не се разчита на случайности, възхити се на кампанията им Аби.

— Алекс донесе двайсет хиляди рекламни бройки — прошепна в ухото й Карла. — Вчера сутринта наредиха осемнайсет хиляди на палетите. — Тя посочи ъгъла, където сега нямаше нищо. Аби я погледна недоумяващо. — Свършиха за един час — заяви важно Карла.

Аби знаеше, че книгата й е добра. И че трябва да успее. Но никога не беше очаквала подобно нещо. Запита се дали хората са я прочели предишната нощ, или тълпата е привлечена от рекламата на издателите и снимката на Джак на задната корица. Каквото и да беше, приливната вълна се надигаше.

Джак раздаваше автографи вече три часа, но опашката не намаляваше. Накрая Бертоли обяви, че трябва да приключват. Закъсняваха за приема в хотела. Измъкнаха Джак и Аби през някакъв заден вход и ги набутаха в лимузината, която се отправи към „Хилтън“.

Когато пристигнаха, приемът беше започнал. В голямата банкетна зала се бяха събрали неколкостотин души. Бертоли се постара да ги запознае с повечето от тях.

— Имам страхотна новина — заяви той възбудено. — Филмът вече има зелена улица. — След като бяха подписали договора с кинозвездата, от студията бяха получили съгласието и на много известен режисьор. В момента се работеше върху сценария. Щеше да има безброй варианти и пренаписвания ред по ред, докато не се задоволеше егото на всеки от прочутите актьори и камерите не заработеха.

Бертоли попита дали искат да видят сценария и очите на Джак блеснаха, но Аби каза „не“. Нямало време, ако Джак искал да свърши следващата книга.

— Съвършено правилно — ентусиазирано кимна Бертоли. — Сега набират актьорите за поддържащите роли. Снимките ще продължат четири месеца. Страхотно съвпадение! Филмът ще излезе едновременно с изданието в меки корици.

След невероятния успех при раздаването на автографи всички елитни списания се бяха обадили на Бертоли с молба да интервюират автора. Имаше и още нещо, но Бертоли нямаше намерение да го споделя, докато не получеше онова, което искаше. Романът току-що беше продаден в оспорван търг на един от книгоклубовете на най-високата цена за първа книга. Това само по себе си беше потвърждение за успеха. Бертоли предусещаше големия бум и искаше преди това да върже здраво Джак.

Отваряха се нови бутилки шампанско, келнерите непрестанно разнасяха плата с деликатеси. Присъстваха повечето от шефовете на издателството, както и много разпространители и представители на книжарници и вериги от цялата страна. Джак усети, че започва да обърква имена и лица, така че Аби трябваше непрекъснато да му подсказва на ухо. Някои от гостите бяха решили, че тя му е съпруга, докато той не я представи официално като свой адвокат.

Бертоли му връчи голяма кристална чаша с червена панделка около столчето, на която бе изписано заглавието на книгата. Келнер с огромна бутилка шампанско го следваше неотлъчно и следеше чашата да е винаги пълна. Как ли ще се вбеси Бертоли, когато истината излезе наяве, помисли си Аби. Ще се изложи като последен глупак. Но засега това не я интересуваше. След като видя опашките от жени, вперили влажни погледи в Джак и очакващи с трепет неговия автограф, Аби се убеди, че е постъпила правилно. Не тя беше измислила правилата, но се бе научила как да ги използва.

След няколко минути Бертоли каза на Аби, че някой иска да се запознае с нея, и я поведе към другия край на залата, където я представи на една жена, юристка в издателството. Доста нескопосно извинение да я откъсне от Джак, осъзна тя. Мястото й до него веднага беше заето от Карла, която мигом се вживя в ролята на ангел хранител.

Скоро събеседничката й се оттегли — беше си изпълнила задължението. Аби остана сама в ъгъла. Никой не й обръщаше внимание. Тя забеляза, че една от малките зали в съседство е подготвена за работно заседание. На масата бяха поставени дори табелките с имената на участниците. Точно като в ритуал за жертвоприношение. Липсваше само името на жертвата. Аби усети, че потръпва. В другия край на залата Бертоли продължаваше да налива шампанско на Джак.

Всичко беше много мило, но след няколко минути Джак бе отведен в малката зала. Бертоли, Карла и няколко от директорите ги последваха веднага. Точно преди да затворят вратата, Аби застана на прага.