Стив Мартини - Класацията

— Какво става тук?

— Частна среща — прегради пътя й някакъв верен служител.

— Не и без мен. Аз съм му адвокат — заяви Аби.

Хлапакът на вратата погледна през рамо към Бертоли.

Чакаше указания. Аби беше готова да вдигне невероятен скандал и те го разбраха.

— О, разбира се — ухили се веднага Бертоли. — Дамата трябва да присъства. Заповядай! Пусни я веднага! — наруга подчинения си той. Хлапакът пусна ръката й и се дръпна настрани. Карла и Бертоли си размениха погледи, в които ясно се четеше съзнанието, че се налага промяна в тактиката. Играта щеше да се води по други правила, при това с дейното участие на Аби.

— Дайте стол на мисис Чандлис — нареди Бертоли на един от сътрудниците си, който веднага се надигна и предложи своя.

— Бих искала да седна тук — посочи мястото до Джак Аби и мъжът, седнал там, се надигна неохотно. — За какво става дума? — попита тя, настанявайки се на стола му.

Карла влезе в ролята на говорител.

— Алекс реши, че трябва да проведем тази среща, преди да направим следващата крачка — обясни важно тя. — Нещата се развиват толкова бързо.

— Светкавично — кимна Аби.

— Зелена улица за филма. Възможно най-бързо издаване на книгата — занарежда Карла.

— Необявени срещи — прекъсна я Аби.

— Да. Добре. Има един проблем — опита се да разчупи леда Карла.

— И какъв е той? — попита Аби.

— Бюджетът за реклама излиза извън контрол — заяви Бертоли. — Започва да надвишава пропорционално възможната възвръщаемост.

— Ох! Май ще трябва да върнем това в бутилката — обади се Джак и протегна чашата си. Изглеждаше леко пиян.

Бертоли се изхили нервно. Изглежда, бяха попрекалили с бутилковата дипломация.

— Криза няма — заяви той. — Просто в нашия бизнес има някои формули, които определят разумния бюджет за реклама. А за тази книга просто ги захвърлихме на боклука.

— Оценявам високо това — отметна глава назад Джак и изля в гърлото си половин чаша шампанско.

— Алекс, струва ми се, иска да ни каже, че не може да продължава така, без да има някаква сигурност, че ще си върне тази инвестиция в бъдещето. Нали така, Алекс?

— Именно.

— Каква сигурност? — Аби усети, че подобно развитие на нещата не й харесва.

Бертоли се изкашля многозначително.

— Да кажем, договор за пет книги.

— Пет книги? — Джак изгледа Бертоли така, сякаш издателят току-що го бе подпалил.

— Можем да преговаряме за условията — продължи Бертоли.

— Глупости! — отряза го Джак.

— Е, не става дума за толкова много. — Карла не обърна никакво внимание на Джак. Все едно, че беше кихнал. Така си говореха за бизнес в Ню Йорк. — Може би продължение то, върху което работиш, и още една-две. — Тя погледна Аби, която досега не беше промълвила и дума.

— Не сме се договаряли за това — каза Аби.

— Всичко подлежи на обсъждане — заяви Бертоли и впери поглед в Аби, трезвата жена без чаша в ръка. Бяха изиграли грешно картите си и сега го осъзнаваха. Бяха наляли Джак с алкохол, но ставаше ясно, че пиенето го прави по-несговорчив.

— Да не би пък да имаш някаква вътрешна информация? — повиши глас Джак и впери помътнелите си очи в него.

— Няма нищо съществено, което би трябвало да знаеш — измърмори Бертоли и се обърна към Карла. — Не се сещам за нищо такова. Трябва да поговоря с хората си. Да прегледаме пак цифрите.

— Предлагам да продължим разговора някой друг път — намеси се да го спаси Карла. Нещата едва ли трябваше да вземат неприятен обрат, когато триста купувачи стояха пред вратата.

— Не, мисля, че трябва да решим проблема сега — заяви твърдо Аби. Харесваше й идеята за лудия Джак и тълпата отвън. Даваше й сила. Ония бяха направили грешка и сега трябваше да играят в нейната половина от терена.

— Просто Алекс обожава работата на Джак — рече Карла с насилена усмивка. — Иска да издаде всичко, което напише.

Нали така, Алекс?

— Абсолютно — потвърди с готовност Бертоли. — Говорим само за договаряне между добросъвестни партньори.

Карла беше захапала въдицата по-дълбоко и от издателите. За Бертоли това беше въпрос на цена. Той искаше да получи книгите, преди авансът да скочи двойно или тройно. А при Карла, според Аби, ставаше въпрос за контрол. Искаше Джак, или Гейбъл Купър, под крилото си. Него и бъдещите му книги. Ако се наложеше, после щеше да изнуди Бертоли за повече пари, тъй че авторът да бъде доволен. Но цената за това щеше да бъде непрекъснатото искане на повече книги. Всичко в живота си има и обратна страна. За успелия автор това е агентът, който работи за двата лагера.