Стив Мартини - Класацията

— Лейтенант Санфилипо. — Той показа значката си на началник-смяната. — Казаха ми, че имало работа за мен при вас. — Вече беше видял униформените полицаи до водата, но първо искаше да поговори с работниците.

— Следователят е там, долу — посочи с ръка началникът.

Неколцина мъже се бяха надвесили над някаква тъмна куп чина. — Не са сигурни дали е било нещастен случай. Нашите водолази намериха тялото на разсъмване. Беше се оплело в няколко мрежи. Май че нещо тежко се е стоварило върху не го при пожара.

— Половината сграда например — обади се един от работниците.

— Как е избухнал пожарът? — попита Санфилипо.

— Още не знаем. От пожарната мислят, че може би е причинен нарочно. Толкова боя и други неща има вътре, че е труд но да се каже. Искаме да я извадим, за да се разбере откъде е тръгнал огънят. Беше толкова старо дървено корабче. Хората казват, че е от времето на Първата световна война. Превозвало муниции. Чудя се въобще как се крепеше над водата.

— Собственикът тук ли е?

Работникът поклати глава.

— От градската управа го гонят отдавна. Срещу него има много оплаквания. Всякакви нарушения на правилника.

Лутър кимна с разбиране.

— И сега мислят, че той е инсценирал пожара?

— Не ми изглежда много вероятно. Така губи всичко — кораб, машини, оборудване. Няма застраховка. Три поколения труд отиват по дяволите. Лош късмет.

— Направо трагедия — заключи Санфилипо. — Но не чак такава, както за оня нещастник в чувала. Разбра ли се кой е той? Не го ли е потърсил някой досега?

— Не е работил тук.

Лутър изненадано повдигна вежди.

— Докерите нямат представа какво е правил там.

— Може пък той да е подпалвачът — обади се един от работниците. — И това се случва — който огън пали, от огън умира, тъй да се каже. — Колегите му се позасмяха.

— Стига черен хумор, момчета — изгледа ги строго шефът им. — Хайде на работа, по-бързичко! — Работниците се отдалечиха с неохота.

— Напълно е възможно нашият подпалвач да е сега в чувала — съгласи се Лутър. — Макар че човек би се зачудил защо му е било всичко това, след като няма застраховка.

— Може да е някой луд. Пироман. При тях няма нужда от причина.

— Прав сте — потвърди Лутър. — Намериха ли някакви документи?

— Мисля, че са открили портфейла му. При следователя е.

Лутър се отправи към завързаната за кея баржа, като си проправи умело път през събралата се тълпа. На края на палубата беше седнал водолаз в мокър неопренов костюм. Беше вдигнал маската на главата си и пляскаше с крака във водата. Лутър позна в него помощник-следователя Хармън.

— Какво ви води насам толкова рано, лейтенанте? — запита той.

— Миризмата на напалм, разнасяща се призори — усмихна се кисело Лутър и кимна към тялото в чувала. — Изгорял ли е много?

— Огънят е прогорил дървения корпус твърде бързо — поклати глава следователят. — Потънал е като камък.

— Какво още имаш да ми кажеш?

— Може да се е удавил. А може да е бил и мъртъв, преди да иде на дъното. Извадиха малко вода от дробовете му, но не много. Тялото е страшно подуто. Било е във водата повече от седмица. След аутопсията нещата ще са по-ясни.

— А името му как ще разберем?

Следователят сви рамене и показа някакви формуляри на Лутър. Той ги прегледа и се замисли.

— Тук някъде ли е работил?

— Нямам представа. Ако беше, някой щеше да го потърси, нали така?

— Прав си — кимна Лутър. — Сигурен ли си, че е бил на кораба по време на пожара?

— О, да. Беше затрупан с отломки. Мисля, че е бил там, преди да избухне огънят. Беше и обгорял. Водолазите дори не го забелязали, преди един от тях да напипа случайно крака му в тъмното.

— Но все пак сте намерили портфейла му? — обърна се към следователя Лутър.

— Да. — Той протегна ръка, взе някаква мокра книжна торба, подпряна на лебедката, и изсипа съдържанието й. Имаше пръстен, часовник, няколко монети и черен портфейл. Кожа — та беше прогизнала и мека. Някакви тревички се бяха омотали около шофьорската книжка в пластмасовата преградка, но буквите все още се четяха. Лутър прерови съдържанието на портфейла. В една от преградките намери кранчето на бордна карта от полет от Лос Анджелис, с дата и час.

— Има различни възможности — обади се накрая следователят. — Ако не е работил тук, може да е бил клиент. Да си е поръчал да му направят лодка например.

— Може — съгласи се Лутър, — само че как е стигнал до тук този клиент?

— Какво искаш да кажеш?

— Без никакви ключове — поясни Лутър.