Стив Мартини - Класацията

И наистина, сред вещите, изсипани от книжната торба, нямаше ключове нито от кола, нито от нещо друго. Лутър сравни името от формулярите с това на шофьорската книжка и се взря внимателно в снимката.

— Не съм убеден, че този човек е бил клиент — заключи той. — Едва ли се е интересувал от яхти.

Рано сутринта те отлетяха за Атланта, а оттам взеха самолет за Савана. Аби се помъчи да поспи, но стюардесата просто не ги оставяше на мира с любезностите си. Все така ставаше с Джак. Беше като магнит за жените. Дори възрастната дама, на която помогна да си качи чантата в багажника над главите им, не преставаше да се взира изумено в него. Но на Аби това започваше да й досажда. Беше хубав, ала в крайна сметка беше човек от плът и кръв. Ако предчувствието й се окажеше вярно, всичките му недостатъци скоро щяха да се изявят. А арогантността му нямаше граници. Той просто не обръщаше внимание на вперените в него очи. Беше разглезен от женското внимание.

Самолетът кацна. Те взеха багажа си, качиха се в колата и се отправиха към Кофин Пойнт. Аби никога не беше идвала в тази част на Америка и всичко й беше интересно — белите дървени къщи и зелените морави пред тях, обраслите с мъх дъбове, песента на щурците и мирисът на прясна пръст. Не беше толкова зелено, колкото на северозапад, но имаше собствена красота. Напомняше й за местата около залива на Сан Франциско. Само че всичко беше някак по-голямо. Те профучаха през наподобяващия пощенска картичка Бофорт с внушителните му стари сгради.

Продължиха по шосе 21, прекосиха канала до Лейдис Айланд и оттам се отправиха за Сейнт Хеленас Айланд и Фрогмор. Скоро свиха по второкласно шосе, което свърши след минути, и те се понесоха по коларски път.

Още докато напускаха магистралата, Аби осъзна, че изобщо не познава Джак Джърмейн. Морган трябваше да й се обади в Чикаго, но тъй и не позвъни. Трябваше да координират действията си преди заминаването й. Е, Морган поне имаше телефона й в дома на Джак. Може пък да беше оставил съобщение.

Джипът се носеше с грохот по неравния коловоз покрай малки къщички и каравани. Вътрешността беше по войнишки чиста, макар че отвън колата плачеше за миене.

— Пое голям риск — рече Джак. — Ами ако Бертоли беше решил да ни зареже, когато отказа да му дадем още книги?

— Нямаше да го направи.

— Защо?

— Нали видя опашката за автографи в Конгресния център? — Аби си премълча за захласнатите погледи на очакващите го с трепет жени. Самочувствието му и без туй беше прекалено голямо. — Опитаха и загубиха — сви рамене тя. — Първи рунд.

— Видя ми се много ядосан.

— Хората в Ню Йорк обичат да спорят — заяви Аби. — Това е част от играта. Голямата нюйоркска надпревара кой кого да прецака.

Джак се разсмя.

— Погледни на нещата от този ъгъл — продължи тя. — Бертоли нанесе най-добрия си удар, поне за момента. Ние обаче му го върнахме тъпкано. Сега има за какво да мисли, да се напъва. Ако се бяхме съгласили на всичко без борба, Карла и Алекс щяха да се приберат у дома и да се натъпчат с антидепресанти.

— Значи мислиш да им дадеш още книги?

— Ще видим. — Тя нямаше намерение да разкрива картите си пред Джак. — Те не искат просто книги, а да ме заробят. Да ме притежават.

— Гледаха мен — заяви Джак.

— Теб. Мен. Засега е все едно.

— Спасих ти задника.

— Нищо не си спасил. Задникът ми щеше да се изнесе с достойнство от залата.

— Това щеше да е грешка — отсече Джак.

— Защо?

— Защото тогава щях да остана насаме с врага.

Аби го изгледа с недоумение — не можеше да разбере дали се шегува, или не.

— Просто исках да разбера колко могат да предложат за още четири книги — усмихна се Джак. — Ти не искаш ли?

— Колкото и да е, няма да е достатъчно.

— Видях някои цифри преди няколко дни. Един автор получи двайсет и четири милиона.

— Това беше за три книги — каза Аби.

Джак я погледна развеселено. Значи все пак проявяваше интерес. Тя отметна кичур коса от лицето си и продължи небрежно:

— Пишеше във вестника.

— Да бе. До некролозите и кръстосаните курсове — изсмя се той. — Няма нищо лошо в това човек да се интересува от пари.

— Не, разбира се. Въпросът е да не правиш някои съмнителни неща. — Като например да се качиш в колата на непознат мъж и да отпрашиш по някое прашно шосе бог знае къде, мина й през ума.

— Пет месеца в класацията на „Ню Йорк Таймс“ — изрецитира важно Джак.

— Исках да го предизвикам — опита се да обясни Аби.

— По-скоро да предизвикаш някой инфаркт. Видя ли как те изгледа? Като че го беше подпалила. Виждал съм хора да хващат голи жици с по-спокойно изражение.