Стив Мартини - Класацията

— Започвам да се ядосвам — не се сдържа Аби. — Като си спомня само глупостите, които ни наговори за пазара и силите, които го движат! И че трябвало да си възвърне инвестициите. Не можел да пилее повече пари.

— Не се ядосвай. Това е бизнес. Ти му посочи цена — прекъсна я Джак. — Вдигна мизата до тавана. Поиска му къщата, душата и първородния син. Но Карла ще го успокои и те пак ще се върнат при нас. Не забравяй, че в джунглата има едно правило. Ние идваме и си отиваме. Агентите и издателите са в една лодка. Писателят винаги е външният човек.

Въпреки това тя ти уреди срещата с издателите. Без нея нямаше да стигнеш дотук.

— Тя си взе достатъчно голямо парче от баницата — сопна се Аби. — Въпросът е, мога ли да й вярвам оттук нататък?

Джак я изгледа с недоумение и стисна здраво волана.

— Кой ти е казал, че можеш да вярваш на някого?

Да кажеш, че полицаите по природа са подозрителни хора, е все едно да кажеш, че котките не падат по гръб. Просто азбучна истина.

Когато Лутър Санфилипо позвъни в дома на Аби и установи, че телефонът й е прекъснат, се зачуди. Когато мина оттам и видя пред вратата табелка с надпис „Продава се“, се разтревожи. А когато се обади в службата й и разбра, че е напуснала, без да остави нов адрес, започна да действа.

Той спря колата си на платен паркинг — в този квартал това беше цената да си запази капаците на джантите. Мина пеш две пресечки и стигна до стара триетажна сграда, чиито стени бяха покрити с изпокъсани афиши или издраскани до неузнаваемост от най-различни банди.

На партера се помещаваше някакъв видео клуб и малко магазинче. Между тях имаше единична стъклена врата, над която беше и металната табелка с адреса и номера. Странно как съседите не се бяха добрали до нея, за да я задигнат. Лутър я отвори и тръгна нагоре по стълбите, застлани с мръсен мокет.

Най-горе коридорът завършваше в Т-образно разклонение. В двата края имаше врати. На едната беше написано с блажна боя „Фитнес център“, а на другата имаше табела. Ч. Чандлис, адвокат. Лутър чу тракането на пишеща машина, отвори — вратата и влезе.

— Мога ли да ви услужа? — Сравнително добре облечен мъж седеше зад бюрото в преддверието.

— Търся мистър Чарлс Чандлис.

Мъжът продължаваше да чука по клавиатурата на машината с един пръст.

— Той е пред вас.

— Вие ли сте адвокатът? — погледна с учудване пишеща та машина Лутър.

— Секретарката ми излезе за малко — заяви Чарли.

Лош знак. Лутър още не се беше представил, а вече го излъгаха. Беше направил някои справки предварително и знаеше, че преди две седмици секретарката на Чарли е подала молба да бъде регистрирана като безработна. Освен това бе подала оплакване за неизплатени заплати. Адвокатът беше на ръба на фалита — още една причина, поради която трябваше да си поговорят.

— Кой сте вие? — попита Чарли.

— Казвам се Санфилипо. — Той извади полицейската си значка и я подаде на адвоката. Ефектът беше моментален. Ако Чарли беше куче, козината на врата му щеше да настръхне.

— Ако е за някое от моите дела, направо го забравете. Говоря само с началниците ви — заяви Чарли.

Лутър повдигна вежди въпросително.

— С прокуратурата — обясни важно Чарли и погледна към вратата. Време беше Лутър да си ходи.

— О, не. Става дума за едно от моите. — Беше ред на Чарли да го погледне учудено. — Търся жена ви — каза Лутър.

— Не съм женен — отсече Чарли и се зае отново с писане, поглеждайки многозначително часовника си. Явно работата му не търпеше отлагане. Удари няколко грешни букви и трябваше да ги зачука.

— Защо не си вземете компютър? — попита Лутър.

— Да, как не. И да загубя шест месеца да се уча на него.

— Секретарката ви трябва да върши тия неща — усмихна се презрително Лутър.

— Какво искате?

— Казах ви вече, търся мисис Чандлис. Абигейл Чандлис.

— Бившата ми жена — оповести Чарли. — Както сам разбирате, вече не живеем заедно. Потърсете я в къщата й.

— Опитах. Няма никой.

За първи път Чарли спря да чука по машината, завъртя се на стола и се взря изненадано в ченгето. В очите му имаше искрена почуда.

— Интересувате ли се?

— От кое?

— От къщата на жена ви.

— Не. Защо питате?

— Защото се продава.

Чарли се замисли за миг. Доколкото можеше да вярва на способността си да чете езика на тялото, Лутър се убеди, че адвокатът чува новината за първи път. Чарли удари с пръст един клавиш.

— Защо я търсите?

— Във връзка с едно следствие — заяви Лутър. — Обичайна проверка.