Стив Мартини - Класацията

— Не. Нищо не искам.

— Нещо за пиене?

— Каквото и да е, само да е студено — усмихна се Аби. — Баща ти военен ли е бил?

— Морски пехотинец.

— Кой е Джоузеф младши?

— Признавам си без бой.

— Ти ли?

— Джак ми е прякорът. Джоузеф старши беше баща ми.

— Беше? — въпросително повдигна вежди Аби.

— Почина.

— Съжалявам.

— Недей. Той живя пълноценно. Беше на осемдесет и няколко, когато почина.

— Професионален военен ли беше?

— Може и така да се каже. Някои предпочитат да го въз приемат като професионален гадняр — усмихна се на свой ред Джак.

— В устата ти звучи почти като комплимент — каза Аби.

— По тези места? Естествено, скъпа. Кемп Пери е ето там. — Той посочи небрежно към кухненския прозорец. — Истински ад. Сред офицерите има поверие, че там оцеляват само истинските гадняри. Другите умират или пък се пенсионират рано.

— Освен че е бил голям гадняр, с какво друго се е занимавал?

— О, не беше просто обикновен гадняр. Той беше най-гадният гадняр. Великият гадняр. Комендантът на Пери.

— От думите ти излиза, че е било почти като концентрационен лагер.

— Духът му е там през половината време — заяви Джак. — Другата половина прекарва тук, в къщата.

Тя го погледна изненадано.

— О, да. Духът му обитава този дом. Ако чуеш някои мръсни думички през нощта, да знаеш, че е старият. Ако чуеш някакво пляскане, той просто раздава правосъдие. Наказва с необходимата строгост.

— Чудесен човек, няма що — потвърди Аби.

— Хора, които са го познавали като млад, твърдят, че много си приличаме.

— Значи и ти си професионален гадняр, така ли? — попита тя.

— Кой, аз ли? Не. Аз съм сладур. Просто вейка от дървото. Е, в моя случай може да се каже и цепеница. — Той отвори хладилника. — Я да видим какво студено има за пиене.

Кухнята сякаш бе излязла от армейска база. Мивката беше от неръждаема стомана, както и всички плотове и големият бар в средата. На огромната газова печка можеше да се сготви храна за цял батальон, макар че изглеждаше почти четирийсетгодишна.

— Я да видим. Имам мляко. — Той го помириса и го остави на плота. — Зарежи млякото. Не бих препоръчал и портокаловия сок. Май е попрехвърлил срока на годност. — Когато го изсипа в стъклената кана, сокът беше с кафяв оттенък. Явно беше поне от миналата Коледа. Джак не беше много придирчив относно съдържанието на хладилника си.

— По-добре бира, вино или безалкохолно.

— Имаш ли нещо диетично?

— Естествено. — Той извади кутийката, отвори я, взе една чаша и я сложи в камерата.

— По стъпките на баща си ли тръгна? В морската пехота?

— О, да. Нали си чувала за хромозомите X и Y дето правят момченцата и момиченцата различни. Е, аз пък имам Д хромозома.

— Това пък какво е?

— Д за дебелокож. Дядо ми го имаше. Прадядо ми също.

Можеш да строшиш бръснач във вратовете ни. Но всичко май приключва с мен.

Аби го погледна въпросително.

— Няма малки Джакчета — обясни той.

— Ясно — кимна тя. — Аз си мислех, че сигурно си бил женен.

— Тази тема за разговор не ми допада — прекъсна я той. — Просто връзките се оказаха не достатъчно плодотворни.

Той отпи голяма глътка от ледената бутилка бира, после я остави на бара до купа листа, които бе донесъл отгоре.

— А къщата? — продължи с въпросите Аби.

— Наследство — отвърна Джак. — Като гените. Получих къщата и деветстотин акра земя, всичките ипотекирани. А Джес… Помниш ли Джес, хубавецът с леопардовата препаска?

Аби се разсмя и кимна.

— Той получи парите на семейството. Във вид на акции и облигации.

— Явно е пестелив човек — сви рамене Аби. — Ако се съди по апартамента му.

— Пестелив ли? Джес? Профука почти всичко, скъпа, това е истината. Джес обича да живее на бързи обороти. За него животът е просто един голям купон. Той откри Ел Ей и потъна в него. Купонът продължава.

— Той не е бил в морската пехота, нали?

— Джес е черната овца в семейството — изсмя се на свой ред Джак. — Отклонение от традицията. Той и татко стигаха до бой. — Нахлулите спомени явно не бяха от най-приятните. — Джес имаше късмет, че се появи толкова късно на бял свят. Ако татко беше десет години по-млад, Джес нямаше да оцелее. Но това е друга история. Уморена ли си? — Двамата се бяха облегнали на бара един срещу друг.

— По-скоро напрегната — отвърна Аби. Често се чувстваше така след дълго пътуване.

— Добре. Защо не седнеш, да се отпуснеш, да почетеш — предложи Джак. — В тази къща има много неща за четене.