Стив Мартини - Класацията

— Ти се напи като прасе.

— Преструвах се. За да го изпързалям, това е всичко — заяви Джак. — Кой нормален човек ще вземе да спори с един пиян? Да не искаш да кажеш, че прекалих?

— Добре беше. Просто типичният писател с неговите малки мании и комплекси. — Тя го погледна примирително и двамата избухнаха в смях.

— Ах, какъв съм готин! Ах, колко съм велик! Кажете, че съм господ, иначе няма да ви играя по свирката. Видя ли лицето му, когато му каза десет седмици начело на класацията. Струва си парите. Сякаш влак го бе прегазил, горкия.

— Карла сигурно още се мъчи да го изчегърта от релсите — засмя се доволно Аби.

— Можех да му обещая книгите — заяви важно Джак. — Но тогава май двамата щяхме да загазим.

— Нямаше двамата — прекъсна го Аби. — Аз щях да загазя. Забравяш нещо, Джак. Ти си моето друго „аз“. И трябва да се отнасяш по-сериозно към ролята си. Ти поемаш някакви задължения, а аз трябва да ги изпълнявам.

— В такъв случай трябва да посетим квартала с червените фенери в Алабама — каза Джак. — Ще ти купя едно секси бюстие и дантелени жартиери. А за себе си лилава филцова шапка.

— И с подобни дейности ли се занимаваш?

— На такъв човек ли ти приличам?

— Външният вид лъже — не се предаваше Аби.

— На черен път с непознат мъж. Май малко късничко се сещаш, а? — Все едно беше в пубертета и чуваше баща си, когато я предупреждаваше да не се качва в кола с непознати.

Джак гледаше право напред. Подобно нещо би казал и някой сериен убиец на наивната стопаджийка, преди да забие ножа в нея или да я изнасили.

Тя го изгледа продължително. Настана потискаща тишина. Аби не знаеше дали да приеме думите му насериозно или просто като глупава шега. Не искаше да се задълбочава, това само би усложнило нещата.

— Само се шегувах — обади се накрая Джак. — Никой няма да те докосне и с пръст.

— Добре — кимна Аби, без да го поглежда.

— Успокой се и се отпусни — засмя се Джак. — Слушай, искаш ли да спра за малко?

— Не — отвърна бързо Аби. Това беше единственото нещо, в което беше наистина сигурна. Не искаше той да спира на черен път насред пустошта.

— Нищо не ми каза за приятелката си, как се казваше тя?

— Тереза?

— Да. Нищо не ми каза за станалото. Съобщението във вестника беше доста неясно. Нещастен случай ли се оказа?

— Не знам. Не съм убедена.

— Да не би някой да я е убил? Съпругът й например?

Аби го изгледа с недоумение, опитвайки се да проумее как е успял да разбере така бързо. Той усети погледа й.

— Мъча се да разсъждавам логично. Ядосан съпруг. Бра кът не върви.

— Полицаите не мислят така.

— Защо не?

— Дълго е за разказване. — Аби не искаше да говори за това. — Може ли да обсъждаме нещо друго?

— Разбира се. Хайде да си говорим за книги. Как смяташ, дали Бертоли ще ни прати по дяволите, след като му отказахме да работим за него?

— Едва ли. Не може да си го позволи.

— Защо?

— Дължи ни три милиона долара. Трябва да си ги възвърне отнякъде. Плюс филма. Оттам няма да получим големи те пари, докато не започнат истинските снимки, но студията вече е наела звездите и сега трябва да им изпълнява капризите. Защо според теб получих три милиона за авторските права?

— Защото книгата е хубава — заяви Джак.

— О, да, книгата е много хубава. Чудесна е. Но, повярвай ми, тези пари не се дължат на прекрасната ми проза. Това е просто сделка, в която участват големи имена. И тя обещава голям успех.

— И ти мислиш, че оттам идва силата ни?

— За тази книга, да. А ако им дадем още книги, ще загубим предимството си. Тогава Бертоли ще може да разпростре риска и върху тях. Да си възвърне парите в един по — продължителен период от време и да остави студията да си блъска главата с великите си актьори. Така че в момента трябва да държим Бертоли изкъсо и да не му даваме нищо повече. Ако ни направи известни…

— Нас ли? — запита кротичко Джак.

— Образно казано — не пропусна да уточни Аби. — Тогава може и да поговорим за нови книги.

— Значи ако ни заведе на купона, ще танцуваме с него, така ли?

— Горе-долу така излиза — кимна Аби. Права беше и Джак го знаеше. Именно решението за филмирането на книгата беше задвижило нещата. И обещаваше успех.

— Има и нещо друго — обади се след минута Джак. — И то е ясно като бял ден.

— Какво искаш да кажеш?

— Онова, което казах и в залата. Бертоли крие нещо от нас.

— Какво?

— Не знам — сви рамене Джак. — Но има нещо. Предварителни поръчки за книгата. От големите книгоразпространителски вериги. — Той поклати недоверчиво глава. — Нещо го е подтикнало да иска повече книги от нас по този начин. Беше прекалено директно, не мислиш ли? Никакъв финес. А от Карла би трябвало да се очаква поне повечко хитрост и изтънченост. В едно съм сигурен, Аби. Книгите, които искат, струват повече, отколкото предполагаме.