Стив Мартини - Класацията

— Чудесно. Значи Гейбъл Купър се шляе с наркомани.

— Слушай, за тези хора това ще е голям плюс от гледна точка на рекламата. Ако й бях казал, че с този Джоуи някога сме били любовници, Карла щеше да се усмихне, да ни уреди да се покажем в шоуто на Опра Уинфри и да започне да изчислява аудиторията.

Аби го изгледа.

— Не го казах — каза Джак и вдигна ръка. — Какво ще правим сега?

— В момента търся начин да се отърва от теб.

— Можеш да си го търсиш, но поне за момента, освен ако не искаш да провалиш тази голяма сделка, сме свързани като сиамски близнаци, както се казва.

— Имаш високо мнение за себе си. Ами ако не смятам, че сделката с теб е толкова голяма?

— Е, имам своите добри качества, но нямах предвид тях. О, да, забравих, че още не си чула останалото.

— Какво е останалото?

— Не ми каза кой е той. Този Дженрико.

— По-късно. Какво е останалото?

— Написала си страхотна книга. Някой ден трябва да ми кажеш как го правиш.

— Какво е останалото? — Отново се бе ядосала.

— Ще ти кажа, но недей да подскачаш, за да не си удариш главата в тавана на колата. Карла смята, че целият пакет… правата за книгата и филмирането…

— Да?

— Смята, че е възможно авторското възнаграждение за всичко това да достигне два милиона долара.

Когато набираше номера в Сиатъл от хотелската си стая, Аби все още не се бе отърсила от шока, предизвикан от цифрата, която Джак бе споменал в таксито.

Беше го настанила на същия етаж за една вечер, докато реши какво да направи. Сега Джак чакаше да изчистят стаята му, седеше на един стол в ъгъла и ядеше фъстъци от пликчето, което беше взел от бюфета до телевизора.

Телефонът иззвъня два пъти.

— Юридическа кантора „Старл, Хобс и Карлтън“.

— Кейти, обажда се Аби. Морган там ли е? — Аби погледна часовника си. На Западното крайбрежие беше рано и тя се надяваше Морган да е там.

— Почакай да проверя. — Звукът в слушалката заглъхна.

— Така и не ми каза кой е този Дженрико — обади се Джак.

— Беше омъжен за моя приятелка. Смазваше я от бой и тя се разведе. Аз й бях адвокат.

— Значи сега ви има зъб и на двете.

— Би могло да се каже.

— Какво знае той за книгата?

— Нищо.

— Все нещо трябва да знае, щом е убедил кинаджиите, че я е написал той.

— Според мен не знае абсолютно нищо.

— Ами приятелката ти? Жена му. Как се казва?

— Тереза.

— Какво знае тя?

— Не би му казала.

— Но тя знае, че си я написала ти, нали?

— Да, но не би казала на Джоуи.

— Ако го е направила, ще си имаш проблеми — каза Джак.

— Защо?

— Ще знае нещо, което струва два милиона долара. Истината за книгата. Ако се разчуе в неподходящ момент и по не подходящ начин, ще ти навреди наистина сериозно.

Беше прав и ако Джоуи се добереше до Тереза, нямаше да му е трудно да разбере за какво става дума. Тревожеше я и още нещо, но го запази за себе си.

— Предполагам, мислиш същото и за мен — добави той.

Аби го погледна и за миг й се стори, че той чете мислите й. Преди да отговори, слушалката в ръката й оживя. Беше гласът на Морган — глас на рационален човек, когото познаваше и на когото имаше доверие. Започваше да съжалява, че не го бе послушала и не се бе отказала от идеята за псевдонима. Или поне би могла да използва Морган, независимо от възрастта му. Вече не смяташе, че годините бяха от значение. Джак беше на четирийсет и три. В таксито беше поискала да й покаже шофьорската си книжка. Морган беше само с две години по-стар от него. Имаше и още нещо обаче. У Джак имаше нещо особено — като у Робърт Редфорд, Шон О’Конъри или Пол Нюман.

— Радвам се, че чувам гласа ти — каза Морган. — Как са нещата при теб?

— Както се казва, има добри и лоши новини — отвърна Аби. — Най-напред добрите. Книгата струва много пари.

— Колко много?

— Седнал ли си? — попита го тя.

— Да.

— Говори се за милиони.

— Милион долара?

— В множествено число — каза Аби.

Морган млъкна за момент, после подсвирна.

— Шегуваш ли се?

— Не, освен ако агентката не надува нещата.

— Това е чудесно. Ей, когато станеш известна, ще мога ли да казвам на хората, че някога съм те познавал?

— Можеш да им казваш, че все още ме познаваш.

— Ще ми даваш ли пари на заем?

— За това ще поговорим допълнително.

Двамата се засмяха.

— А сега лошата новина. Един боклук се напъха в живота ми и сега Карла Оуенс смята, че той е Гейбъл Купър.

Джак я изгледа изпод вежди, с обидено изражение.

— Кой? — попита Морган.