Стив Мартини - Класацията

Морган погледна гумения плавник в ръката си. Даде си сметка, че делото ще е много комплицирано. Щеше да го влачи с години. Властите съвсем скоро щяха да заговорят за предумишлено убийство.

Аби щеше да проговори, но стъписването й бе твърде силно. Мъжът разпери ръце и я прегърна, а устните му се залепиха за нейните. Беше силен и изтласка въздуха от дробовете й като от ковашки мях. За момент й се стори, че се опитва да мушне езика си в устата й, и се отдръпна. После осъзна, че докато целуваше нереагиращите й устни, всъщност се опитваше да й каже нещо.

Произнасяше думите под носа си, а и устните му се допираха до нейните, така че тя дочу нещо като „врат на Хес“.

Аби би могла да се възпротиви, но беше съвършено стъписана. Най-накрая мъжът отдели устните си от нейните и опря глава в нейната в дълга прегръдка, която едва не счупи ребрата й — за да не й позволи да проговори, докато самият той шепнеше в ухото й:

— Казвам се Джак. Брат съм на Джес. Дръж се спокойно. Ще се разберем. Не проваляй работата, скъпа. Прегърни ме като след дълга раздяла.

Аби не си даваше сметка, но ръцете й — единственото, което Карла виждаше от мястото си, бяха отпуснати върху раменете му като ръце на парцалена кукла. Слава богу, лицето й беше скрито в рамото му.

Тя обви врата му неохотно и го притисна към себе си. Беше малко по-висок от нея и твърд като камък. Мисълта, че преживяването би могло да й достави удоволствие, я ужаси, но пък, от друга страна, не би могла да твърди, че й е неприятно.

— Добре — прошепна той. — Сега се усмихни.

Когато отново се обърна с лице към Карла, стиснал ръката на Аби, на лицето му блестеше закачлива, широка усмивка. Аби също се усмихваше, макар и объркано. Имаше чувството, че е болна, и изглеждаше така. Отидоха до столовете, уловени за ръце, и седнаха пред бюрото.

— Аби, добре ли си? — Карла изведнъж се вгледа в нея. — Струваш ми се малко развълнувана.

— Сигурно е от пътуването — каза Джак, преди Аби да успее да отвори уста. — Не обича да лети. — Посочи с показалец слепоочието си и Аби за миг си помисли, че показва как й хлопа дъската. — Проблеми с вътрешното ухо — добави той.

— О…

След това се обърна към Аби:

— Мисис Оуенс ми каза, че е много вероятно книгата да привлече тълпа заинтересовани, които да наддават за правата. Според нея никак не е изключено да се стигне до седемцифрени суми. — Произнесе думата седемцифрени бавно, сякаш искаше Аби да преброи нулите, преди да отговори.

През цялото време тя наблюдаваше Карла, която седеше зад бюрото си. Чу какво каза той, но студените тръпки полазиха по гърба й поради факта, че Карла не ги опроверга или промени. Просто кимаше в знак на съгласие и се усмихваше уверено.

Аби за първи път осъзна, че книгата, върху която се бе трудила цели две години от живота си, би могла да струва милион долара. Косата на тила й настръхна, кръвта запулсира във вените й. Усмихна се. Ръцете й се разтрепериха. Роман за милион долара! Това беше от света на мечтите!

— Мисля, че е развълнувана — отбеляза Джак.

Аби кимна, но гласът й изневери. Опита се да каже нещо, но не успя.

— Май трябва да я заведа в хотела — каза Джак. — Изглежда, пътуването й се е отразило по-зле, отколкото си мислех.

— Разбира се — кимна Карла. — Можем да поговорим пак на вечеря, а утре ще подпишем договора. Междувременно ще оправя кашата с този тип Джоуи Дженрико. — Когато чу името, Аби я стрелна с поглед. Искаше да попита, но не смееше. — Не знам как студията е решила, че той е написал книгата — продължи Карла. — Някакъв си натрапник. Аз обаче знам какво се е случило. Знам кой е той. Ще се погрижим за това. Ще стигнем до истината.

— Каква студия? — попита Аби.

— О, това е другото — обади се той. — Ще ти разкажа подробностите в хотела. Карла каза, че в Холивуд проявяват голям интерес към книгата. Ще говорим за това утре.

Докато тримата приближаваха вратата, Аби почувства, че коленете й омекват. Най-накрая той трябваше да я прегърне през раменете, за да я подкрепи.

— Всичко се нарежда чудесно, нали, скъпа? — Говореше на Аби и я придържаше като алкохоличка. — Мисис Оуенс…

— Наричай ме Карла, моля — поправи го тя.

Той пусна ослепителна усмивка, която сякаш накара агентката да се разтопи.

— Карла смята, че до лятото моята книга може да се превърне в истински бестселър.

— Доверете ми се — кимна Карла. — Книгата ще е в ръцете на пътниците във всички самолети по света и около басейните в луксозните курорти от Барбадос до Бар Харбър и от Тринидад до Хаити. Имаме отлична възможност издателят да я включи в летния списък.