Стив Мартини - Класацията

— Нали е чудесно? — Той гледаше Аби.

Тя се вторачи в загорелия от слънцето висок непознат. Приличаше на Джес, но беше по-възрастен, със сини, пронизващи очи, дълбоки като тропически езера. Кимаше окуражително, сякаш я подканяше да каже нещо. Тя обаче беше онемяла. Успя само да се усмихне глупаво.

Макар че бе обмисляла всичко с месеци, когато чу този мъж, когото никога не бе виждала, да казва моята книга, имаше чувството, че са я ударили с юмрук в корема. Това я върна в реалността и тя осъзна, че е написала добър касов роман, без да може да каже на когото и да било. Бе се потопила в морето на анонимността.

— Кой, по дяволите, си ти? — Аби възвърна способността си да говори веднага щом затвори вратата и таксито потегли.

— Името ми е Джак Джърмейн. — Той протегна ръка, за да стисне нейната. Аби не реагира. — Забравих. Вече се целунахме — усмихна се той. В извивката на устните му и в блясъка на сините му очи имаше нещо дяволски вбесяващо.

Аби му хвърли убийствен поглед.

— Кой те покани в живота ми?

— Мислех, че ще се зарадваш.

— Брат на Джес ли си?

Той кимна.

— По-голям и по-мъдър.

— Къде, по дяволите, е Джес?

— Ако трябва да гадая, предполагам, че е в някое студио в Западен Лос Анджелис.

— Споразумяхме се да дойде тук. Дадох му билети за самолет и обещах да му платя.

— Сега можеш да платиш на мен.

— Споразумението не беше такова.

— Добре. Довечера ще отидем при Карла и ще й кажа, че всъщност не съм Гейбъл Купър. Гейбъл Купър е брат ми, но той е в Лос Анджелис, защото има проблеми и…

— Млъкни — сряза го Аби. — Остави ме да помисля.

След малко попита:

— Какви проблеми? — Аби искаше да научи всички подробности, да разбере какво го е накарало да се откаже, за да прецени ситуацията. Може пък наистина да му се бе случило нещо, а в такъв случай можеше да вярва на Джак малко повече. Може би брат му лежеше в болница полумъртъв?

— Обади ми се посред нощ — отговори Джак — и ме събуди. „Хей, братле, казва, ти ли си?“ Че кой друг може да е по това време? Такъв си е Джес. „Слушай, казва, имам нещо за теб.“ Гласът му, искам да ти кажа, звучеше трескаво. Попитах го кое време е, той ми казва, десет и половина. Погледнах си часовника — минава един. Там, при него, било десет и половина. Такива номера, казвам, може да ти изиграе „въртенето на земята.“

— Има ли смисъл да слушам всичко това? — попита Аби.

— Има. Ще стигнем и до това. Каза ми, че късно предната вечер му се обадили от някаква рекламна агенция. Явно е станало, след като сте разговаряли и си си тръгнала. Не знаел какво да прави и затова ми се обадил. Продуцентът правел реклама за някакво кафе. От онези бълвочи, които се въртят непрекъснато. Той я пита дали го иска чисто или със сметана и дали да я чука отзад, докато тя зарежда кафеварката.

Аби го изгледа отвратено.

— Това са думи на Джес, кълна се. Точно така се изрази. — Непознатият вдигна нагоре два пръста, като скаутски поздрав. — Понякога е малко груб.

— Да. И според теб това е страхотно.

Той се усмихна глуповато и каза, че може би е права.

— И какво по-нататък с тази реклама?

— Предложили му ролята. Каза ми, че тези клипове печелели награди и осигурявали бъдеще. Казвам: „Аха, «Златен глобус»“. Не, не, не било това. Момчето и момичето, които участвали в последната наградена реклама, сега ги показвали в „Добро утро, Америка“.

— Затова ли не дойде?

— Да. Искали да започнат снимки днес сутринта. Трябвало да отиде. След това ми разказа за твоя проблем и ето ме тук.

— Моят проблем? — Аби го изгледа като Везувий, който се кани да изригне. — Моят проблем е, че се доверих на скапания ти брат!

Джак млъкна, но не престана да се усмихва.

— Какво беше това за Джоуи Дженрико? — попита Аби след малко.

— А кой е той?

— Един познат — отвърна Аби.

— С такива приятели на човек не му трябват врагове.

— Защо? Какво е направил?

— Изглежда, кинаджиите са попаднали на него в Сиатъл. Търсели са теб. След това ситуацията не е много ясна. Карла знае само, че онези са останали с впечатлението, че той е авторът… този… Гейбъл Купър. Джоуи не е направил нищо, за да ги разубеди. Типовете от Холивуд сега смятат, че са сключили сделка с него за правата.

За Аби чутото беше по-лошо от кошмар.

— Не се безпокой. Погрижих се за това.

— Какво си направил? Какво й каза?

— Че е мой познат от едно време, на когото вече му хлопа дъската. Че в предишния си живот е вземал наркотици и е прекалил, така че сега не помни и кой номер обувки носи.