Стив Мартини - Класацията

Нищо не можеше да направи. Погледна часовника си.

Вече беше осем. След половин час имаше среща с Карла Оуенс долу — да закусят и да поговорят, преди да отидат да вземат Гейбъл Купър от летището. Гейбъл Купър, който нямаше да дойде.

Нямаше смисъл да удължава агонията. Взе слушалката и набра номера на Карла в офиса й. Ако не успееше да се свърже с нея, може би някой от служителите й щеше да я спре, преди да стигне до хотела — Аби нямаше никакво желание да се среща или разговаря с нея.

Отговориха й веднага. Гласът беше възбуден, писклив.

— Ало?

— С кого разговарям? — Аби реши, че е сгрешила номера.

— С кого се опитвате да се свържете?

— Търся „Оуенс и сътрудници“.

— Аби, ти ли си? — Беше самата Карла. — Радвам се, че си тук. Успя ли да поспиш?

— Не много.

— Слушай, ако си уморена, можем да отложим всичко с час-два.

— Затова ти се обаждам. Има проблем. Гейбъл…

— О, слушай, скъпа… Той е точно такъв, какъвто го описа, дори по-готин. Разговаряме тук, в офиса ми, и се забавляваме.

— Какво?

— Тук е от един час. Предполагам, че не сте се разбрали както трябва за полета му. Пристигна с такси рано тази сутрин и ми се обади. Закусихме и сега разговаряме. А… между другото, не обръщай внимание на последното съобщение, което записах на телефонния ти секретар. Линията се е преплела. Както и да е, ще изясним всичко, когато дойдеш тук. След колко време да те чакаме?

Аби беше объркана, стъписана. Може би бележката беше някаква грешка? Имаше чувството, че получава отсрочка от палача. Погледна часовника си, после огледалото. Изглеждаше ужасно.

— Дай ми четирийсет минути.

— Добре. Ще се видим тогава, скъпа.

Карла затвори веднага. Изглежда, бе получила каквото искаше.

В Ню Йорк вилнееше люта зима и нямаше никакви признаци, че скоро ще си отиде. Астрономическата пролет беше настъпила, но тротоарите на Манхатън бяха покрити с няколко сантиметра сняг. Хората се свиваха по ъглите и издишваха облаци пара.

При снега и задръстването Аби стигна до офиса на Оуенс след близо час. Намираше се на четиринайсетия етаж на един небостъргач и заемаше почти целия ъгъл на сградата.

Беше твърде луксозен за литературна агенция. Аби беше виждала и други такива — повечето бяха в стари тухлени сгради или административни постройки в евтините квартали. Офисът на Карла беше на Медисън Авеню, сред юридически кантори и застрахователни компании. Името беше написано със сребристи букви върху черното стъкло на вратата.

Под името на Карла, изписано отстрани, Аби изброи още девет.

Натисна месинговата дръжка и вратата се отвори като банков трезор — плавно и безшумно. Зад лъскава черна преграда седеше секретарка в небесносиня копринена рокля и говореше по телефона. Приемната приличаше на командна зала на междузвезден кораб — строга симетрия и овални обеми. Аби тръгна към преградата и краката й потънаха до глезените в тъмнокафявия килим. Стените бяха покрити с тъмни огледала, така че не би могла да определи къде свършва помещението и къде започват коридорите към кабинетите. Дискретните лампи на тавана обливаха всичко в мека светлина.

Аби приближи и жената зад преградата вдигна глава.

— Мога ли да ви помогна?

— Идвам при Карла Оуенс. Казвам се Аби Чандлис.

— А, да, мисис Чандлис. Очакват ви в кабинета на мисис Оуенс. Един момент, ще позвъня.

Докато чакаше, Аби се огледа. След секунда чу глас:

— Мисис Чандлис?

Обърна се. Видя чернокожа жена, висока и стройна, със скули, сякаш изваяни от оникс, и огромни очи. Беше с мека вълнена рокля, прилепнала към заоблените контури на тялото й. Аби реши, че струва поне хиляда долара.

— Аз съм Джадра, секретарката на мисис Оуенс. Радвам се да ви видя. Слушала съм много за вас. Моля, последвайте ме. Очакват ви.

Аби тръгна след Джадра по дълъг коридор, със стени от тъмно стъкло, зад които се виждаха силуетите на хората, които се трудеха там — някои говореха по телефона, други седяха приведени над документи и купчини ръкописи.

Аби видя отражението си в стъклото и смутено приглади роклята си. Даде си сметка, че не притежава по-хубава от тази. Надяваше се и се молеше Джес да се е придържал към уговорените в Лос Анджелис подробности, да не се е впуснал в импровизации. Все още недоумяваше — най-напред й бе изпратил съобщение, че изобщо няма да дойде, а след това бе променил решението си и се бе появил толкова рано.