Стив Мартини - Класацията

— Нямам представа за какво говориш. Успокой се и ми кажи какво се е случило.

— Някой от студията, още не знам кой, е пипнал Купър.

— Къде е станало това?

— Не знам.

— Кога?

— Вчера. Или завчера. Не е много ясно.

— Какво е станало?

— Как какво е станало? Споразумели са се направо с него.

— Не биха го направили — каза Карла. — Говорих с Уайг онзи ден. Даде ми дума. Готвех се да преговарям за условията. Изчаквах подходящия момент.

— Е, те вече няма какво да изчакват. И не е само това. Доколкото разбрах, взели са всичко почти без пари. Откраднали са го. И не само тази книга, но и новата, върху която работи в момента.

— Какво? — попита Карла.

— Чух да се говори за двайсет и пет хиляди.

— Ти си откачил — каза тя. — Уайг знае, че материалът струва повече.

— Да. Въпросът е дали и Купър знае.

— Кой ти каза всичко това?

— Да не мислиш, че само от нас изтича информация? Имам си източници.

— Какви източници?

— Мои източници — отвърна Бертоли. Вече не можеше да й вярва. Не можеше да е сигурен дали са я излъгали, или пък самата тя е част от някакъв дяволски план.

Всъщност тя не му беше казала всичко. Не бе споменала че Аби й се бе обадила днес следобед, за да й каже, че Купър е на път към дома и ще бъде в Ню Йорк след два дни. Моментът, в който Аби се бе обадила, и чутото сега от Бертоли я накараха да се разтревожи.

— Вероятно информацията ти е фалшива — каза му тя.

— Не, не мисля така. Източникът ми е сигурен. И ако това е истина, не съм убеден, че ще търсим правата за издаване, поне не за сумите, за които говорехме досега.

— Слушай, Алекс, не се тревожи. Ако се мъти нещо, ще разбера какво е то.

— Не мислиш ли, че е малко късно?

— Да не би да искаш да кажеш, че Купър вече е подписал договор? — Когато зададе въпроса, по горната й устна избиха капчици студена пот. Ако Купър бе подписал договор за двайсет и пет хиляди, всички те можеха да съберат багажа и да се приберат у дома. Бестселъри за милиони и касови филми не се правеха на такова ниско ниво. Студията може да си върне подобна инвестиция с нещо, заснето пред в нечий гараж. Кариерата на Купър щеше да приключи преди да е започнала.

— Още не е подписал. Казаха ми обаче, че вече устно са се споразумели за условията.

— Взел ли е някакви пари?

— Не знам, но мисля, че не е.

— Нали знаеш какво казват за устните споразумения?

— Какво?

— Че не струват дори колкото хартията, на която са написани. Ще се заема с това. И ще ти се обадя.

Сигналът в телефонната слушалка едва се появи и Карла набра номера. Записът на телефонния секретар се чу след третото позвъняване. Изчака. Писукането продължи няколко секунди. Аби не беше прослушала предишните съобщения. Карла се замисли. Вероятно Аби й се бе обадила от някъде другаде — може би от студията в Лос Анджелис. Не вярваше на никого.

— Аби, обажда се Карла Оуенс. Ако си там, моля те, обади се. — Изчака малко. Никой не отговори. — Възникна нещо, което трябва да обсъдим. — Пак изчака и пак не получи отговор. — Слушай, спешно е. Ако си там или ако прослушаш това съобщение, моля те, обади ми се веднага. Повтарям, спешно е. Обади ми се по всяко време! — Тя продиктува номерата на домашния, на мобилния и на служебния си телефон. Изчака още няколко секунди, с надеждата някой да се обади. Чуваше единствено шума от лентата, която се въртеше в телефонния секретар. Нямаше как да знае, че апаратът се намира под купчината изпотрошени стъкла и продукти от хладилника на Аби. Все пак съобщението й не остана нечуто — Джоуи Дженрико седеше в ъгъла и за да убие времето, докато чакаше Тереза, забиваше джобното си ножче във вратата на един шкаф.

Аби остана в Лос Анджелис и на следващия ден се зае да инструктира Джес. Щеше да вземе нощния полет за Ню Йорк.

Тереза щеше да отиде при свои приятели в Южна Калифорния и да прекара с тях поне седмица. След скандала с Джоуи в мотела и окуражена от Аби, тя гледаше на това като на почивка. Няколко дни поне Аби нямаше да се безпокои за приятелката си.

Аби смяташе да се види с Карла в Ню Йорк и двете да отидат да Посрещнат Джес на летището, все едно, че се прибира от Мексико. Джес щеше да смени самолета в Далас, така че Карла да не може да се досети, че идва отдругаде.

Аби искаше да се срещне с Карла насаме, за да разбере дали агентката не й е приготвила някакви изненади. С Джес бяха уговорили сигнал — ако се наложеше да го предупреди за нещо, Аби щеше да се разболее, двамата да се срещнат и след като се уговорят, да отидат при Карла.