Стив Мартини - Класацията

Джоуи повдигна вежди и се замисли съсредоточено.

— Сигурно ви струва доста пари. Колко сте готови да платите?

Залцман се усмихна. Човекът беше прям. Обичаше подобни хора.

— Харесвам такива автори — каза той. — Вие сте реалист. — По-скоро помияр, помисли си. — Все пак не знам — добави. — Може би няколко хиляди. Разбрахме, че в момента работите върху втора книга. Продължение?

— Може би — отвърна Джоуи. Не схвана въпроса ясно, но след като кинаджията знаеше за какво става дума реши да продължи играта.

— Ако обвържем всичко, имам предвид двете книги, и получим опция за бъдещите ви произведения, може да помислим за сума от порядъка на двайсет или двайсет пет хиляди. — Залцман премери Джоуи с очи и си представи дребни монети.

Джоуи през живота си не бе виждал толкова пари накуп. Жив или мъртъв, този тип Купър имаше някаква стойност. Може би нямаше да го убие веднага, макар и да чукаше Тереза — най-напред трябваше да напише онова продължение или за каквото там ставаше дума.

— Трябва да сте наясно — продължи Залцман, — че правим това, защото студията ни желае да окуражава обещаващите млади автори. Отглеждаме нови таланти, така да се каже.

— И кога ще стане това? — попита Джоуи. — Отглеждането, имам предвид. — Не беше писател, но знаеше кога му говорят глупости и кога не.

— Веднага щом адвокатите ни съставят договора. Залцман просто не можеше да повярва, че нещата вървят толкова гладко.

— Колко време ще отнеме?

Обикновено отнемаше седмици, но при дадените обстоятелства можеха да използват стандартния договор — този, който подписваха треторазредните драскачи. Щяха да откупят правата върху героите и да включат клауза, която им гарантира собствеността върху следващите му три книги. Преди да осъзнае какво става, щеше да е посаден в плантацията на студията и да дава плод.

— Мога да се обадя по телефона и да ви го изпратят с бърза поща. Най-много три дни — отговори Залцман.

— Двайсет и пет хиляди — каза Джоуи.

— Споменах двайсет или двайсет и пет хиляди. — Сиднър едва не се нахвърли върху Залцман, когато го чу. — Но след като сте толкова разумен, нека са двайсет и пет. — Залцман погледна партньора си и му намигна.

Джоуи бе готов да им продаде всичко, което поискат, и за една десета от тази сума — особено ако платяха веднага, в брой.

— Кога ще получа парите?

— Веднага щом подпишете договора, ще изпратим чек.

— Без чекове — възрази Джоуи. — Искам парите в брой.

— Студията ни не работи с пари в брой. Какво ви безпокои? Нали видяхте картичката? Разполагаме с тези пари. Просто ни кажете на чие име да издадем чека.

— Име? — попита Джоуи.

— Беше ни казано, че Гейбъл Купър е псевдоним. Дайте ни истинското си име, а ние ще подготвим договора и чека.

Понякога живееш както трябва, помисли си Джоуи, и слънцето те огрява.

— Искам да изпратите тези неща до една пощенска кутия.

— Няма проблем. Както желаете.

— Името ми е Джоуи Дженрико. — Сиднър го записа.

— Написали сте чудесна книга, мистър Дженрико. Продължавайте все така — каза Залцман, — и ви очаква голямо бъдеще.

Издатели, киностудии и агенти казваха това на всички, за да подхранват самолюбието им и да ги държат настрана от бизнеса.

Освен името Сиднър си записа номера на пощенската кутия и номера на социалната осигуровка на Джоуи, за да информира за плащането данъчната служба. Мел Уайг щеше да хареса цената, макар че несъмнено щеше да се разочарова от факта, че Дженрико не е автор на бестселъри. Все пак какво би могъл да очаква срещу тези мизерни пари — двайсет и пет хиляди долара.

Бертоли погледна нефигуриращия в указателя телефонен номер и го набра. Тя отговори след първото позвъняване.

— Карла? Обажда се Алекс. Имаш проблеми.

— Какво е станало? — Карла Оуенс се бе изтегнала върху леглото си сред купчина ръкописи — отделени от подчинените й като обещаващи. За съжаление нищо не можеше да се сравнява с търговските качества на книгата на Гейбъл Купър. При малко повече късмет такова произведение се появяваше веднъж на десетина години.

— Дочух обезпокояващи новини от Лос Анджелис — от върна Бертоли. — Твоят приятел Мел Уайг бил пипнал филмовите права върху книгата на Купър за трохи.

— Какво говориш? — Оуенс изпусна ръкописа, който четеше, и си загуби страницата.

— Говоря за прецакване.

— Не са продавани никакви филмови права — каза тя.

— Значи някой играе зад гърба ти. Мислех, че сме се споразумели, Карла.