Стив Мартини - Класацията

Мъжът излетя през тъмната бездна като куршум. Някъде отзад чуваше тихо боботене. Постепенно съпротивлението на водата го спря и той увисна зашеметен недалеч от дъното. Първото, което почувства, бе, че се задушава. Заплува като обезумял, без да е сигурен, че се движи в правилна посока. Взривната вълна го бе лишила от чувство за ориентация. Не му достигаше въздух, дробовете му пареха, сякаш щяха да се пръснат всеки момент. Най-накрая главата му изскочи на повърхността. Разкашля се, задави се от морската вода, влязла в дробовете му. Протегна ръка надолу и опипа краката си, несигурен дали са на мястото си. След малко заплува бавно. Някъде зад него под водата се виждаше странно сияние — светлините от потопените илюминатори на „Селя Ларго“ достигаха до повърхността и трептяха като Душата на мъртвец, отправила се към небето.

С първите двама удари на камък. Единият беше заминал в неизвестна посока, а другият — за Лас Вегас, за да участва в някакво комедийно шоу и в останалото време да работи като инструктор по аеробика.

Остана третият, който според Аби изглеждаше най-добре, но беше твърде млад. Казваше се Джес Джърмейн. Беше на двайсет и шест, с черна коса, издялано като от камък лице, квадратна челюст и блестящи кафяви очи. Когато отвори вратата, Аби разбра, че е на прав път — привличаше погледа като с магнит, беше дори прекалено красив. Имаше широки рамене и бронзов тен, беше висок към метър и осемдесет.

Обясни му, че набира кандидати за определена роля и че някой й е дал адреса му.

— Малко необичайно е — отвърна той. — Обикновено агентът ми се обажда по телефона.

— Ситуацията наистина е необичайна — отвърна Аби. — Бързаме. Готови сме да платим.

Той се отдръпна и ги покани да влязат, като хвърли поглед на Тереза, която беше с големи тъмни очила. Въведе ги в единствената си стая с канапе, което ставаше на легло. Махна една празна кутия за пица от един стол и го предложи на Аби. Без да чака специална покана, Тереза се настани върху голямо надуваемо кресло. Това беше единственото място за сядане освен канапето — първоначално си помисли да седне на него, но беше затрупано с дрехи, които трябваше да бъдат сгънати и прибрани.

— Тъкмо се занимавах с прането — обясни Джърмейн. — Бих ви предложил нещо за пиене, но тази седмица още не съм попълнил запасите, така че имам само вода.

— Няма нужда — отвърна Аби.

— Това място има нужда от женска ръка — отбеляза Тереза.

— Приятелката ми непрекъснато го повтаря — каза той и посочи снимката й върху телевизора.

— Красиво дете — кимна Тереза.

Аби й хвърли убийствен поглед.

— Не ми обръщайте внимание. Говорете си. Аз ще се забавлявам. — Тереза погледна захвърленото на канапето нещо от тънка материя, имитация на леопардова кожа. — Ще се опитам да съм полезна.

— Каква е ролята? — попита Джърмейн, без да й обръща внимание. Беше любопитен, но нямаше вид на гладен.

— Може да се наложи да пътувате.

— Кино, телевизия или театър?

Нищо такова, помисли си Аби. Трябваше да внимава, за да не го изплаши. Това беше последният подходящ кандидат.

— Мисля, че може да се определи като персонификация на живо.

— Поне докато не те хванат — обади се Тереза.

Джърмейн я погледна объркано.

— Играл съм малко в театър, не на Бродуей, разбира се — увери той Аби. — Преди две години, преди да дойда тук. — Отпусна се на канапето и качи дългите си крака, обути в стегнати джинси, върху страничната облегалка. Фланелката му беше къса и под нея се виждаше мускулест, загорял от слънцето корем, набразден като дъска за пране.

— Нямам предвид Бродуей — каза Аби.

— Градът е същият, но улицата е друга — обади се Тереза, която бе започнала да разглежда с любопитство бандажа от имитация на леопардова кожа. — Не стяга ли това нещо? — Вдигна го към носа си и го подуши като познавач скъпа пура, после дръпна предната част и я пусна като прашка на пред.

Аби я изгледа смъртоносно.

— Не може ли да говорим по същество? — попита Джърмейн. — След час имам среща в Студио Сити. Имам пробни снимки за една реклама и не искам да закъснея.

— Значи имате участия в рекламни снимки?

— Мислех, че говорим за роля. Модел ли ви трябва?

— Не точно.

— Е, за какво става дума последно? Роля или снимки?

— Снимки може и да потрябват, но ще се наложи да изиграете и роля — отвърна Аби. — В известен смисъл.

— Къде, колко време, колко пари? — Момчето заговори за долари без никакви притеснения.