Стив Мартини - Класацията

— Дявол да го вземе! Днес е щастливият ми ден! Кучката адвокатка! Ритнах вратата и право в десетката!

Обърна се към Тери, която лежеше на леглото. От устата й стърчаха смачканите останки от една снимка. Имаше кръв.

— С един куршум два заека — продължаваше Джоуи. — Казаха ми, че ходиш с адвокат, но си помислих, че е мъж. Ама че съм тъп! — Гледаше Тереза. — Кучка! Трябваше да се сетя! Чупѝ се за малко и започна да ми въртиш лесбийски номера!

Джоуи грабна масивната метална лампа от тоалетката с две ръце и я запрати по Тереза. Не я улучи. Абажурът се смачка и крушката се счупи, тежката метална основа издрънча в таблата на леглото и падна до нея, без да я засегне.

— Дявол да го вземе, тази вечер ще се позабавляваме както трябва. Ела тук, кучко!

Аби беше в банята, така че Джоуи отново насочи цялото си внимание към Тереза. Тя беше парализирана от страх.

Аби отвори вратата на банята, преди още да е облякла блузата си както трябва. Джоуи вече беше върху приятелката й и я удряше по лицето с двете си ръце.

— Искаш ли да ядеш още, а? — Грабна каталога и откъсна друга снимка. Сложи я върху устата на Тереза, опря показалец в средата и я натъпка вътре цялата. — Нали обичаш задници. Изяж този тогава. — Взе шнура на лампата и го омота около врата й. Започна да стяга, когато Тереза замахна с нокти към очите му. Успя да одере само бузата му. — Мамка му! — Заби юмрук в лицето й и от носа й по възглавницата потече кръв. Тереза загуби съзнание.

Аби вече бе в стаята. Хвърли се на гърба на Джоуи, стисна врата му с ръце и задърпа с всички сили.

Застанал на колене, Джоуи се извъртя рязко и я прехвърли над главата си така, че краката й се удариха в стената над леглото, а счупената лампа се впи в кръста й. Дъхът й секна.

Джоуи разкъса блузата й и я дръпна към себе си като парцалена кукла. Опита се да натика езика си в устата й. Миришеше на бъчва. Обърна се ловко и я възседна. Беше удивително жилав за пиян човек.

Сграбчи грубо гърдите й, напипа горния край на панталона й и задърпа. Копчето отхвърча като куршум. Отвори ципа. Когато се помъчи да бръкне вътре, Аби вдигна колене рязко нагоре, с всичка сила, и Джоуи падна на пода.

— Ела тук, кучко! Ела да ти покажа балистичната си ракета — надигна се с ръмжене той.

Аби протегна ръка и стисна счупената лампа. Металът се стовари върху главата му и се чу звук като от китайски гонг. Очите му се изцъклиха. Аби се зачуди дали да не го удари още веднъж за всеки случай. Когато вдигна ръка, коленете на Джоуи се сгънаха и той се строполи напред.

Тя го ритна, за да се увери, че е загубил съзнание.

— Балистична ракета! — изръмжа Аби. — Повече на подгизнал сюнгер.

Вечерният въздух бе наситен с миризмата на тропиците в този случай изгнилите банани на кея и жужащите насекоми, които пируваха с тях.

Той погледна към „Селя Ларго“, намаза тялото си с талк и облече синьо-черния неопренов костюм. После провери акваланга още веднъж — клапаните, кислородните бутилки и компаса на ръката си. Във водата щеше да е като сляп.

По същество един голям кораб не е нищо друго, освен плаваща електроцентрала. Този, който гледаше в момента, беше стар, с дизелов двигател и стърчащи към небето товарни кранове. Беше осветен като коледно дръвче.

За този кораб знаеше всичко благодарение на гласа по телефона. Несъмнено беше на посредник. Онези от върха винаги използваха посредници, когато съществуваше и най-малък риск да ги свържат с престъплението.

Според информацията на борда имаше само двама души — помощник-капитан и дежурен машинист.

Провери налягането в кислородните бутилки. Бяха пълни. Самото устройство не беше сложно, нито голямо. Беше съвсем просто и затова гениално. Целта беше да нанесе нужните поражения, без да остави следа. Имаше достатъчно количество експлозив, чийто остатъци щяха да се разтворят напълно в солената вода. Детонаторът беше закрепен с най-обикновена дървена щипка, завързана с дълга корда. В другия край на кордата имаше малък парашут, който щеше да я дръпне, когато го подхване водното течение. Това беше вариант на бомбата за кола, която бе виждал в Колумбия — беше предназначена за своенравен търговец на наркотици, който не искаше да дели територията си с никого. Тогава съпругата на този човек бе излетяла през пластмасовия люк на тавана на мерцедеса.

Хубавото в случая беше, че самият кораб щеше да възпламени взрива в момента, в който двигателите му заработеха. Като по часовник. Боботенето на гигантския дизелов двигател щеше да заглуши трясъка. Всеки, който погледнеше мястото след това, щеше да реши, че се е пробила всмукателната тръба на охладителната система. Морската вода щеше да нахлуе в машинното, без някой да може да я спре. Графикът беше известен. Точно в двайсет и един часа двигателят на „Селя Ларго“ щеше да заработи, за да зареди акумулаторите, които захранваха инвертора, който на свой ред захранваше някои електрически вериги, когато корабът не се движеше. Машината трябваше да работи точно четирийсет и пет минути. Този път обаче нямаше да е толкова дълго.