Стив Мартини - Класацията

Аби нямаше намерение да приема това положение — нито с достойнство, нито по друг начин. Прикриваше сивите кичури в косата си с шампоан оцветител. Беше привлекателна и ако беше добре облечена, все още привличаше мъжките погледи — както сега, когато крачеше на запад по Джеймс Стрийт към Пайъниър Скуеър. С високите си токчета, дръзката походка и полата, която достигаше десет сантиметра над коляното, създаваше илюзия за висок ръст. Раменете й бяха голи, увити само с лек шал, и тя умираше от студ. Всичко това обаче беше с цел — да не позволи на Чарли да се досети за истинската причина за посещението й.

Стискайки зъби, Аби продължаваше да измисля нови и нови оправдания, за да държи Карла настрана, докато привърши с поетите ангажименти в юридическата фирма и стесни кръга на възможните кандидати от каталога на агенцията за откриване на таланти. Карла вече й се обаждаше по два пъти на ден, а Аби се опасяваше не на шега, че всичко може да отиде по дяволите. Някой си Бертоли, издател, притискаше литературната агентка. Карла й бе дала краен срок. Ако до три дни Купър не се появеше, предложението щеше да отпадне. Аби беше отчаяна. Сега имаше нужда единствено от пари, дребна инвестиция, за да изпълни плана си.

Обади се на Чарли и му каза, че приема предишната му покана за обяд. Той предложи да отидат в малък ресторант, недалеч от кантората му, и тя се съгласи. Обаждането й го изненада, но и го зарадва.

Аби се надяваше, че той все още има слабост към инициалите си — всичките му вещи, от бланките за писма и визитните картички до носните кърпи, бяха обозначени с „Ч. У. Ч.“, Чарлз Уилям Чандлис. Надяваше се да не се е освободил от този навик. Доколкото го познаваше, едва ли. Не беше от хората, които се променят лесно.

Когато я видя да приближава по улицата, облечена по този начин, лицето му светна като китайски фенер. Взе разстоянието почти в галоп.

— Скъпа, радвам се, че те виждам! — Чарли вдигна възторжено ръце — първо към раменете й, после я прегърна. Устреми се към устните й с голяма влажна целувка, но Аби съумя да извърне лице и целувката се залепи върху бузата й.

След развода го бе виждала няколко пъти и всеки път се чудеше все повече и повече как е могла да обича този човек. Не че беше някакъв злодей. Просто нямаха нищо общо помежду си. Дори и сега усещаше, че за него тя е просто обект, който доставя удоволствие — нещо, което окачва на ревера, за да го видят всички, и което с малко късмет би могъл да занесе в апартамента си.

— И аз се радвам, Чарли — излъга тя.

— Да, да… — Огледа я от горе до долу, като пубертет на първа среща. — Изглеждаш страхотно! Наистина! Отслабнала си.

Котешката храна дава такива резултати, помисли си Аби.

— Ти също изглеждаш много добре, Чарли. — Той винаги беше елегантно облечен, но сега й се стори по-състарен от последния път. Несъмнено това се дължеше на по-динамичния ергенски живот.

Успя да се измъкне от прегръдката му и двамата изминаха няколкото крачки до вратата на заведението. Чарли отвори и пусна Аби пред себе си.

— Мистър Чандлис, радвам се, че ви виждам.

— Оскар, как си? — Чарли наистина не тънеше в богатство, но явно имаше достатъчно пари, за да фамилиарничи с оберкелнера.

— Запазил съм сепаре в дъното. — Оскар се обърна и ги поведе между масите, с менютата в ръка, до задната част на залата, почти до кухнята. Чарли винаги търсеше уюта.

Аби огледа обстановката. Видя тесния коридор, който водеше към тоалетните, и реши, че телефонът е някъде там. Не се виждаше и това беше добре.

— Харесва ли ти? — попита я Чарли.

— Да. — Тя му се усмихна и седна на масата. Насреща й също имаше скамейка, но Чарли предпочете да се настани до нея, така че телата им се допираха. Аби се почувства некомфортно.

Появи се сервитьорка и Чарли си поръча скоч и сода. Аби каза, че ще изчака.

— Умирам от студ. Трябваше да се облека по-топло.

— И аз се питах защо си толкова леко облечена. — Както винаги Чарли беше галантен.

— Тук е доста студено, не мислиш ли?

— Не е, струва ми се.

— Разбира се. Ти си със сако. — Погледна го и той най-накрая се сети.

— О… ето ти го. — Чарли свали сакото си и го наметна върху раменете й.

Най-сетне.

— Благодаря — каза Аби и потрепери. Не се преструваше. Първата част от плана й бе осъществена донякъде благодарение на невнимателния Чарли.

— Менюто им е страхотно. Можем да хапнем и след това да отидем някъде.

— Къде?

— Не знам. Може би някъде из центъра. Ще се поразходим. После можем да се отбием в апартамента ми. Ще ми дойдеш на гости.