Стив Мартини - Класацията

— Сериозно?

— Защо не? — Чарли беше самата невинност. Несъмнено беше изстудил бутилка вино и подготвил две чаши някъде близо до леглото — самата предвидливост.

— Ще видим — каза Аби.

— Добре. — Чарли прие този отговор за „да“. Взе менюто и го разлисти. — Препоръчвам ти агнешки ребърца. Много са хубави. Също така и… да погледна… омари.

— Тук е доста скъпо. Сигурен ли си, че можеш да си го позволиш? — попита Аби.

— Не се безпокой. — Чарли се засмя.

Угризенията за това, което се канеше да направи, доколкото ги имаше, почти се стопиха.

— Сър?

Чарли вдигна очи от менюто. Беше Оскар, оберкелнерът.

— Търсят ви по телефона.

Чарли го изгледа учудено, после се обърна към Аби.

— Не съм казал на никого от кантората, че идвам тук.

Тя сви рамене. Нищо ново. Почти винаги, когато бяха ходили на ресторант по време на брака им, Чарли захапваше телефона и я оставяше да се забавлява сама на масата — добре поне, че не бяха излизали често.

— Връщам се веднага — каза той.

— Разбира се. Не се безпокой. — Аби отново заби поглед в менюто.

Чарли се измъкна от сепарето и както се очакваше, Оскар посочи коридорчето към тоалетните.

Аби се уви със сакото му и вдигна глава. След малко чу гласа му — слабо, но все пак думите се различаваха.

— Ало?

Трябваше да действа бързо.

— Кой се обажда? Познаваме ли се? Не си спомням такова име… Може ли малко по-силно? Не се чува добре.

Не й отне много време. Миг по-късно Аби остави салфетката си на масата, свали внимателно сакото на Чарли, измъкна се от сепарето и хвърли поглед към коридорчето. Бившият й съпруг бе с гръб към нея и не можеше да я види.

Тя мина покрай масите, излезе от ресторанта и се смеси с пешеходците навън. Малко по-нататък сви в пресечката и се приближи до уличния телефон, по който говореше Тереза. Аби й даде знак, че всичко е наред.

— О… — каза Тереза — съжалявам, сгрешила съм. Значи не сте Чарли Чандлис, който отпушва канали?

— Кой, по дяволите, се обажда?

От мястото, където бе застанала, Аби чуваше гласа на Чарли.

— Сгрешила съм. Съжалявам. — Тереза затвори и се обърна към Аби. — Взе ли я?

Аби я вдигна пред очите й, както се показва снимка — блестящата нова кредитна карта на Чарли. Беше я измъкнала от портфейла му от вътрешния джоб на сакото.

Надяваше се да има достатъчно пари в брой, за да плати питието си, но дори и да нямаше, Оскар сигурно щеше да му го впише в сметката.

След осем години брак Аби познаваше Чарли, както някои хора познават грипа — когато беше край него, започваха да я болят костите. Както и предполагаше, той все още слагаше инициалите си върху всичко — бяха и върху кредитната му карта. Плати билетите за Лос Анджелис с нея, а върху формуляра записа името Ч. У. Чандлис.

При регистрацията на пътниците щяха да проверят само дали фамилното име на шофьорската й книжка съвпада с това на билета.

Аби знаеше, че поне известно време Чарли не би обявил кредитната си карта за загубена или открадната. Би могъл да направи всичко, но не и да поиска да я арестуват. Като адвокат по криминални дела, това беше против принципите му. Въпреки всичко Аби не искаше да злоупотребява. Нае за себе си и Тереза стая в чист, но евтин мотел на шосе 99, недалеч от летището. Даваше си сметка, че след като установи липсата на кредитната си карта, Чарли ще я потърси най-напред у дома й.

Убеди Тереза да я придружи, като я увери, че е нужно мнението й. Това беше лъжа, макар и да харесваше Тереза. Опасяваше се, че в момент на слабост приятелката й би отишла при Джоуи, било и само за да поговорят. Бившият й мъж имаше сякаш някакво хипнотично, магическо влияние над нея. Биеше я, но тя неизменно се връщаше при него. Независимо дали поради чувството й за несигурност или поради умението му да я манипулира, но Джоуи винаги успяваше да й внуши, че вината е у нея.

В мотела Аби си изми зъбите и се приготви да вземе душ, а Тереза се изтегна върху леглото и започна да разглежда снимките от каталога на агенцията.

— Ела при мама, синеок красавецо! — Тери се обърна по гръб и притисна снимката към гърдите си, като едва не пречупи кориците на папката.

— Внимавай — предупреди я Аби. — Може да се наложи да я върна.

— Мога ли да взема тези, които ти отхвърляш? — попита Тереза.

— Тери, това е бизнес.

— Само ми дай този Конан Варварина, ето тук. Той е рус. И без това не можеш да го използваш. Вече си казала, че твоят тип има тъмна коса и големи кафяви бебешки очи.

— Не съм казвала нищо за очи. Казах, че Гейбъл е мургав, това е всичко.