Стив Мартини - Класацията

— Разбира се — отговори Карла.

Уайг погледна Залцман, в чийто тъмни очи се четеше силно подозрение.

— Що за птица е?

— Мисля, че ще го харесате. — Избягваше преките отговори. — Изглежда много добре. Разбрах, че преди време е бил фотомодел. Мечта за всеки шеф на рекламата.

— Добре. Много добре. Кога ще можем да поговорим цифри за филмовите права?

— Ще поговорим. Дай ми няколко дни. Всеки момент ще се върне от уморително пътуване из Мексико, така че трябва да чакаме до телефона. Преди да стигнем до детайлите, бих искала да поговоря с него малко по-обстойно. Нещо против?

— Стига да не говориш и с някой друг — отвърна Уайг. — Друга студия или продуцент.

— Мел! — измяука тя като котка, която изпитва болка. — Как можеш да си помислиш такова нещо? И дума да не става! Веднага щом се върне и поговоря с него, ще се свържа с теб.

— Добре — отвърна Уайг. — Приятен ден, Карла. Очаквам да ми се обадиш.

— Чао, ще ти се обадя — отвърна Карла и затвори.

Изражението на Уайг беше достатъчно красноречиво.

— Очевидно не можем да разчитаме на Карла. Кога твоят източник ще ни даде повече информация?

— Не е много ясно — отговори Сиднър. — Според него до няколко дни.

— Какво ще кажеш, Стенли? — Уайг погледна Залцман.

— Струва ми се, че Карла има проблеми — отвърна Залцман.

— Или играе някаква игра — отбеляза Уайг. Винаги беше склонен да допусне по-коварния вариант. — Може да се опитва да печели време или да качи цената. Иска да ни накара да наддаваме с друга студия.

Макар че Гейбъл Купър не можеше да го знае, студията на Уайг беше готова да даде милион долара за правата върху книгата му. Намекът, че творбата може да се окаже бестселър, и фактът, че авторът го нямаше, за да видят радостната му усмивка на лицето му, когато споменат доларите, ги изпълваше с опасения, че сумата няма да е достатъчна. Опасенията в Холивуд винаги водеха до едно и също — по-висока цена.

— Как сме с бюджета? — попита Уайг. — Можем ли да дадем повече за правата?

— Ако се наложи — отвърна Залцман. — Като отрежем по малко от второстепенните роли, ще можем да стигнем до три милиона.

— Тогава го направи. Ако някой друг сложи ръка на книгата, няма да има никакво значение колко пари сме заделили за каквито и да било роли.

Сиднър се възхищаваше от тази власт: „направи го“ и, хоп, още два милиона, по един за дума.

— Нещо друго? — попита Залцман.

— Не можем да чакаме — каза Уайг. — Наоколо е пълно с лакоми гърла. Ангажирах Акерман и агенцията му да открият онази жена. — Погледна докладната. — Да открият Аби Чандлис. Да се свържат с нея. — Замисли се за секунда. — Не, не… По-добре се свържи ти, лично. — Погледна Залцман и добави: — И вземи със себе си Зитър.

— Сиднър — поправи го младежът.

— Какво?

— Името ми е Сиднър, сър.

— Все едно — каза Уайг.

— В такъв случай какво искаш? — попита Залцман. — Акерман или ние?

— И те, и ти. Акерман да я открие. Ако Купър, който и да е той, се върне, искам да науча първи. Но те трябва само да наблюдават, без да предприемат каквото и да било.

Залцман кимна.

— След това искам да се качиш на самолета за Сиатъл. Вдигни се дотам и поговори с онази… Чандлис. Поухажвай я. Вечеря и вино. Направи каквото трябва, но й кажи, че искаме да получим филмовите права и предпочитаме да сключим договор без посредници. Без агенти. Писна ми да чакам Карла. След като иска да си играе с нас, да разбере веднъж завинаги, че това си има цена.

— Разумно ли е? — попита Залцман. — Имам предвид… Карла вече е говорила с нея, нали?

— Кажи й каквото намериш за добре. Че агентът само може да забави нещата, че не искаме да работим точно с тази… всичко, стига да се доберем до Купър. Направи го.

— А какво ще стане, ако стигнем до средата и те решат, че някой друг им предлага по-добри пари? — попита Залцман. Това бе основният проблем при всяка сделка, осъществена без агент — хората, които смятаха себе си за творци, често бяха кошмарно непочтени. Днес обещават едно, утре се отмятат, без да им мигне окото. Киностудиите не гледаха на агентите като на професионалисти, представящи интересите на хора с талант, а като на дресьори на животни, работещи с каишка и камшик. Най-голямото им достойнство бе способността им да контролират клиентите си.

— Оуенс не е подписала договор с него — отбеляза Уайг. — Ако я изпреварим, може би ще сведем всичко до един играч — ние самите. Ако не… боя се, че цената ще се покачи много рязко, и то доста бързо.