Стив Мартини - Класацията

Стигнаха до масивна двойна врата, дървена, с красиви месингови дръжки, която рязко контрастираше с всичко останало.

Джадра протегна ръка, за да я отвори, а Аби пое дъх и опита да се овладее. След миг видя Карла, седнала зад блестящо стъклено бюро с извити прозрачни крака. Беше поставено върху подиум, висок около трийсет сантиметра. На същото ниво имаше и два стола за посетители. На единия от тях, с гръб към Аби и вратата, седеше Джес.

— Ето я — каза Карла, стана и разпери ръце като жрица, която се готви да заколи жертвено животно върху кристален олтар. — Аби, мила, радвам се да те видя пак! Изглеждаш чудесно. Не е ли така? Влез, влез! Искаш ли кафе? — Преди Аби да успее да отговори, Карла нареди: — Джадра, донеси кафе. Захар и сметана?

Аби не искаше кафе, но беше по-лесно да приеме.

— Без нищо — каза тя.

— Без нищо — повтори Карла, сякаш Джадра не чуваше друго, освен собствения й глас.

Аби направи няколко крачки напред. Джес внезапно стана, обърна се, слезе от подиума и тръгна към нея. Едва тогава тя отклони поглед от Карла, фокусира движещата се фигура и осъзна — мъжът, който приближаваше към нея като локомотив, не беше Джес Джърмейн.

— Е, с какво разполагаме? — Морган Спенсър седеше зад бюрото си и разглеждаше съдържанието на малък книжен плик, разстлано на плота пред него.

Алвин Къмингс застана отстрани и посочи с линийка.

Къмингс беше детектив, пенсиониран военен, специалист по морска артилерия. Беше го довел клиент на Морган от морска застрахователна компания.

— Прилича на парче дърво — отбеляза Морган и го побутна с върха на химикалката си.

— Точно така — кимна Къмингс. Беше около два сантиметра дълго, овъглено от единия край. — В лабораторията смятат, че това е част от щипка за пране. Ето тук, в единия край, се вижда малка дупчица. Ако са прави, тук е била за вързана някаква корда, която е задействала детонатора.

Открили са остатъци от найлонови влакна, вероятно от нея.

— А може би пък с нея са защипвали разни неща в машинното? Трудно могат да оспорят иск на такова основание. Нещо друго?

— В дървото има следи от химикали. Все още не знаят точно какви са, но е ясно, че съдържат нитрати. Изглежда, в по-голямата си част са се разтворили в морската вода.

— Значи, казано с две думи, няма за какво да се хванат, но пък и не искат да платят, прав ли съм?

Къмингс го погледна и кимна.

— Ще трябва да съобщя на клиента, че няма да стане — каза Спенсър. — Ако решат да откажат в този случай, рискуват да бъдат обвинени в недобросъвестност и безкрайни дела за понесени щети. Искаш ли да им го кажеш, или да се обадя аз?

— Мисля, че не трябва да прибързваме — отвърна Къмингс.

— Има ли още нещо?

Къмингс кимна.

— Струва ми се, че е имало бомба.

— Добре. Дори и така да е, не могат да избегнат плащането. Клаузата за евентуални военни действия не може да се приложи в случай на тероризъм или саботаж — каза адвокатът. — Корабът не е потопен във военна зона. Няма изключения при покриването на щетите.

— Нямах предвид тероризъм или саботаж.

— А какво тогава? — попита Спенсър. — Корабът е бил на пристана в някаква бананова република, в която през вторник има революция. Точно това бих предположил. Проста бомба, направена от подръчни материали. Дело на терористична група.

— Не мисля — възрази Къмингс. — Положили са сериозни усилия, за да заприлича на злополука.

— Тоест?

— Обикновено, ако някой иска да изпрати кораб на дъното, използва пластичен експлозив. Никак не е трудно да се намери. Можеш да го откраднеш от някоя строителна фирма например. Военните използват С–4. Мачка се като маджун. Правиш въже, дълго колкото искаш, извиваш го в окръжност и го залепваш за корпуса. Ще пробие дупка, колкото ти е необходима. В този случай обаче няма такова нещо и човек не може да не се запита защо.

— Надявах се да знаеш — каза Морган. — С пословичната си интуиция…

— Вместо дупка в корпуса имаме сериозен проблем с кондензатора.

— Е?

— Искали са да прилича на лошо поддържане.

— И вероятно точно това е обяснението — каза Спенсър.

Застрахователят лесно можеше да каже „не, няма да платим“, а детективът да съчини версии, които подхранват подобни фантазии. Той обаче трябваше да защити всичко това в съда, а фактите, с които разполагаше до този момент, не изглеждаха никак добри.

— Има и още нещо — каза Къмингс, наведе се, вдигна от пода пластмасова чанта, отвори я, бръкна вътре и извади нещо, което подхвърли към Спенсър. Той вдигна ръце, сякаш за да се предпази, и го улови. Беше голям гумен плавник, като тези, които използват водолазите професионалисти. — Намерихме го в ръката на удавения моряк. Конвулсивно предсмъртно стискане — обясни Къмингс. — Освен това по предпазната решетка на тръбата за всмукване на студена вода намерихме остатъци от неопренов костюм. Можеш да си сигурен, че „Селя Ларго“ е потънал вследствие на взрив.