Ричард Матисън - Аз съм легенда

— Това означава, че в момента те търпят, как да ти обясня… резки промени. Отведнъж прескачат десетки етапи в своята еволюция или пък се развиват, подвластни на непознат процес, който не би могъл да се прояви, ако не бяха…

Настана мълчание.

— Бомбардировките ли? — оживи се тя.

— Може би.

— Те предизвикаха пясъчните бури… И най-вероятно са виновни не само за това…

На устните й се изписа тъжна усмивка.

— Говори се, че сме спечелили войната…

— Никой не я е спечелил.

— Напротив — комарите…

— Тук, струва ми се, си напълно права — заключи Невил.

Така останаха седнали, без да казват нищо, всеки потънал в мислите си. Единственият шум, който се долавяше в кухнята, бе потракването на вилицата на Невил.

— Ходи ли при Кати тази нощ? — запита го Вирджиния.

— Току-що надникнах в стаята й. Още спи. Смятам, че е добре.

Тя замислено се взря в лицето му.

— Боб, питам се… Няма ли да е по-добре да я изпратим за малко при майка ти, на изток… Докато не се оправя. Може да е заразно…

— Бихме могли… — съгласи се той. — Но ако е заразно, тя няма да е на сигурно място нито при майка ми, нито където и да било другаде.

— Не искаш ли?

Видът й беше угрижен.

— Не знам, скъпа. Струва ми се, че и тук си е добре. Ако нещата в квартала тръгнат на зле, няма да я пускаме повече на училище.

Вирджиния като че ли искаше да добави още нещо, но се възпря.

— Както ти прецениш — отвърна му просто.

Той погледна часовника.

— Трябва да побързам.

Набързо изгълта остатъка от закуската. Докато допиваше кафето, тя го запита дали не е купувал вестник предния ден.

— В дневната е.

— Нещо ново?

— Не. Все едни и същи брътвежи. Цялата страна е повече или по-малко засегната. Още не били успели да открият проклетия микроб.

Тя прехапа горната си устна.

— Никой ли не знае за какво точно става въпрос?

— Съмнявам се. Ако бяха открили нещо, щеше да се разбере.

— Но те трябва да имат все някакво мнение по въпроса?

— Всеки си има своето мнение. Само че нито едно не е достатъчно обосновано.

— Какво пишат?

— Били разни последици от войната…

— И ти ли мислиш така?

— Войната свърши отдавна…

— Боб — най-неочаквано смени тя темата, — трябва ли наистина да ходиш в завода?

Той се усмихна обезсърчено.

— Какво друго бих могъл да направя? Нали трябва все някак да преживяваме…

— Знам, но все пак…

Той улови ръката й и забеляза, че бе леденостудена.

— Всичко ще се оправи, скъпа! — за сетен път се помъчи да я успокои.

— Мислиш ли, че трябва да пращаме Кати на училище?

— Да. Докато властите не затворят училищата, не виждам защо трябва да я държим вкъщи. Тя не е болна.

— Но всичките тези деца там, заедно на едно място…

— Не мисли за това…

— Щом ти смяташ, че така ще е по-добре…

— Имаш ли нужда от нещо, преди да съм излязъл…

Тя поклати глава.

— Добре тогава, стой си вкъщи и си легни.

— Да — обеща му тя. — Ще си легна, след като Кати излезе.

Той я погали по ръката.

От улицата долетя продължителното пищене на клаксон. Невил допи кафето и облече сакото си.

— Довиждане, скъпа — рече той и целуна Вирджиния по бузата. — Почивай си.

— Довиждане. Бъди внимателен, Боб!…

Той прекоси моравата. Прахолякът, който продължаваше все още да се носи из въздуха, застърга в зъбите, пресуши ноздрите му.

— Здрасти — поздрави той бодро, след като влезе в колата и тръшна вратичката зад гърба си.

— Здравей, приятелю! Хайде, закъсняваме! — отвърна му Бен Кортман.

[# …Продукт на дестилацията на чесновия лук (от семейство кремови, в което влизат чесън, праз, кромид, планински лук, шалот и див чесън), на цвят е белезникав, почти безцветен, с остра, специфична и упоителна миризма, съдържащ много от сулфидите на чесъновидните. Съставки: 64,6% вода, 6,8% протеини, 0,1% мазнини, 26,3% въглеводород, 0,8% пепелно вещество и 1,4% целулоза.]

Така-а-а… Невил подхвърли в дясната си длан скилидката чесън. В продължение на седем месеца той беше увесвал по прозорците на къщата гирлянди чесън, без да има ни най-малка представа какво всъщност отблъсква вампирите далеч от дома му.

Остави внимателно скилидката на ръба на умивалника. Празът, кромидът, планинският лук, шалотът и дивия чесън… Дали и те щяха да дават същия ефект като чесъна? Ако се окажеше така, то той щеше да е най-големият глупак да ходи и търси чесън на километри, след като старият лук никнеше почти навсякъде…