Джек Лондон - Сърцата на тримата

При тях влезе прислужница, последвана от копиеносец, и Франсис с мъка можа да разбере нещо от староиспанския, на който се водеше разговорът. Ядосана и същевременно зарадвана, царицата му предаде с няколко думи съдържанието му.

— Трябва да отидем сега при Дългата къща за нашата сватба. Жрецът на Слънцето упорствува, не знам защо, освен ако е затова, че не е могъл да пролее кръвта на всички ви на олтара. Той е много кръвожаден. Жрец е на Слънцето, но няма много разум. Имам донесение, че се мъчил да настрои народа против нашата сватба… това псе! — Тя стисна ръце, лицето й замръзна, а очите блеснаха от царствен гняв. — Той ще ни ожени по древния обичай пред Дългата къща при олтара на Слънцето.

— Още не е много късно да промениш решението си, Франсис — настояваше Хенри. — Освен това то не е справедливо. Късата сламка се падна на мен. Нали е така, Леонсия?

Леонсия нямаше сили да му отговори. Тримата, стояха заедно в първите редици на насъбралите се Загубени души, пред олтара. Царицата и жрецът на Слънцето се бяха затворили в Дългата къща.

— Вие не бихте искали да видите Хенри оженен за нея, нали, Леонсия? — попита Франсис.

— Нито пък вас — отвърна девойката. — Торес е единственият, когото бих искала да видя оженен за нея. Тя не ми харесва. Не бих искала да видя някой от моите приятели като неин съпруг.

— Човек би казал, че ревнувате — забеляза Хенри. — Все пак, струва ми се, Франсис не е чак толкова покрусен от съдбата си.

— Бленуващата съвсем не е лоша — остро възрази Франсис. — И аз мога да приема съдбата си с достойнство, ако не и с пълно равнодушие. А ще ти кажа и нещо друго, Хенри, щом си взел да ми опяваш: тя няма да се омъжи за тебе, дори да й се молиш.

А, не съм сигурен… — започна Хенри.

— Тогава я попитай — предизвикателно отговори Франсис. — Ето я, идва. Виж я как гледа. Ще стане нещо лошо. А жрецът се е навъсил като буреносен облак. Ти само й направи предложение и виж какво ще ти каже, докато аз съм тука.

Хенри упорито кимна.

— Ще го направя… но не за да ти покажа, че съм голям покорител на женски сърца, а в името на справедливостта. Не постъпих почтено, когато приех да се пожертвуваш заради мен, но сега ще се държа честно.

Преди да успеят да го спрат, той си проби път до царицата, избута жреца и разгорещено й заговори. Царицата го слушаше и се смееше. Но смехът й не беше предназначен за Хенри. Със светещо в очите й тържество тя се смееше на Леонсия.

Само няколко мига й бяха достатъчни, за да откаже на Хенри, след което се запъти към Леонсия и Франсис; жрецът се повлече по петите й, а Хенри я последва по-бавно, като се мъчеше да скрие радостта си, че му е отказала.

— Какво ще кажеш! — обърна се царицата направо към Леонсия. — Добрият Хенри току-що ми направи предложение за женитба, четвъртото през този ден. Не съм ли обичана от мъжете? Имала ли си някога четирима обожатели и всичките да искат да се оженят за тебе в деня на твоята сватба?

— Четирима ли!? — възкликна Франсис.

Царицата го изгледа нежно.

— Сам ти и Хенри, комуто току-що отказах. А преди вас двамата, пак днес, нахалникът Торес; а ей сега, в Дългата къща, тоя жрец. — В очите й пламна гняв и бузите й се изчервиха при спомена. — Тоя жрец на Слънцето, тоя жрец, отдавна изневерил на своите обети, този човек, който е половин мъж, поиска да се ожени за мен. Псе! Гадина! И накрая има дързостта да каже, че нямало да се омъжа за Франсис. Елате. Ще му дам да разбере!

Тя кимна на личните си копиеносци да ги заобиколят всички и с поглед показа на двама от тях да минат зад жреца, за да не остане настрана. Когато хората, видяха това, в тълпата започна да се надига ропот.

— Прави каквото трябва да правиш, жрецо! — рязко заповяда царицата. — Иначе моите хора веднага ще те убият.

Жрецът стремително се обърна, сякаш за да потърси помощ от народа, ала думите, които трептяха на устните му, заглъхнаха неизречени при вида на насочените срещу гърдите му копия. Той се преклони пред неизбежното, пристъпи при самия олтар, обърна царицата и Франсис с лице към себе си, а сам застана на възвишението пред олтара и устреми поглед към тях и над главите им към Загубените души.

— Аз съм жрецът на Слънцето — заговори той. — Моите обети са свещени. И като жрец, дал оброк, аз трябва да венчая тази жена, Бленуващата, с този другоземец и пришелец, чиято кръв вече трябваше да съм пролял на нашия олтар. Обетите ми са свещени. Аз не мога да ги престъпя. Отказвам да венчая тази жена с този мъж. В името на бога на Слънцето аз отказвам да извърша този обред…