Джек Лондон - Сърцата на тримата

— Бръкни с ръцете до раменете — каза тя — и се увери, че тези залъгалки са истински, че са елмази, а: не плод на въображението, отражение на недействителност, сънувана като действителност в някакъв сън. Така ще можеш да докладваш съвсем точно на много богатия си приятел, който ще ме вземе за жена.

И Торес, с разум, помътен от огъня на древното вино, направи каквото му каза царицата.

— Нима тези стъкълца са такава, голяма рядкост? — не го оставяше на мира тя. — Гледаш ги като някакво чудо невиждано.

— Никога не съм и сънувал, че на света може да има такова съкровище — промърмори той съвсем пиян.

— Нямат ли цена?

— Нямат.

— По ли са скъпи от доблестта и любовта, и честта?

— Те са по-скъпи от всичко. Могат да подлудят всекиго.

— Може ли да се купи, с тях истинската любов на една жена или един мъж?

— С тях може да се купи целият свят.

— Хайде! — каза царицата. — Ти си мъж. Ти си държал жени в обятията си. Може ли да се купят с тях жени?

— Откакто свят светува, мъжете са купували и продавали жени и жените сами са се продавали за тях.

— Мога ли да купя с тях сърцето на твоя добър приятел Франсис?

За първи път Торес я погледна, в лицето, кимна н промърмори нещо неразбрано с очи, овлажнели от изпитото вино и обезумели от вида на такова количество скъпоценности.

— Ще имат ли те цена за добрия Франсис?

Торес безмълвно кимна.

— Всички хора ли ги ценят така?

Торес отново кимна.

Бленуващата с презрение избухна в сребрист смях. Тя се наведе и наслуки загреба една шепа от безценните камъни.

— Ела! — заповяда тя. — Искам да ти покажа колко ги ценя аз.

През стаята тя го изведе на веранда, надвиснала над водата от трите страни на къщата (четвъртата страна опираше в отвесната канара). В основите на канарата се образуваше въртоп, свидетелствуващ за изхода, през който се оттичаше водата от езерото и за който Торес беше чул да разсъждават Моргановците.

Царицата пак избухна в сребристия си смях и захвърли шепата безценни камъни в самото сърце на въртопа.

— Ето колко ги ценя аз! — рече тя.

Торес се смая и за миг почти изтрезня от това разсипничество.

— И те никога не ще се върнат — продължаваше да се смее Бленуващата. — Никога нищо не се връща. Виж!

Тя хвърли шепа цветя, които закръжиха в кипящата вода и скоро изчезнаха от погледа, всмукани от водовъртежа.

— Щом нищо не се връща, къде отива всичко?

Царицата сви рамене, макар Торес и да долавяше, че знае тайната на водите.

— Не един човек си е отишъл по този път — унесено изрече тя. — И никога никой от тях не се е върнал. Майка ми си отиде по този път, след като умря. Аз бях малко момиченце тогава. — Тя се сепна. — Хайде, сега си върви, ти с шлема! Докладвай на своя господар… на своя приятел, искам да кажа. Кажи му каква зестра имам. И ако той страда само наполовина от твоята лудост за тези стъкълца, ръцете му скоро ще се обвият около мен. Аз ще остана тука и ще побленувам, докато той дойде. Играта на водите ме пленява.

Послушен на заповедта, Торес влезе в спалнята, върна се да погледне крадешком царицата и видя, че се е отпуснала на верандата, подпряла глава с ръка, и се взира във въртопа. Той бързо отиде при сандъка, вдиша капака и натъпка една шепа скъпоценни камъни в джоба на панталоните си. Тъкмо когато се канеше да загребе втора шепа, зад гърба му прозвуча подигравателния смях на царицата.

Страх и гняв завладяха Торес до такава степен, че той се втурна към нея, подгони я вън на верандата и щеше да я сграбчи, ако тя не беше вдигнала срещу него кама.

— Крадец — каза, спокойно Бленуващата. — Ти нямаш чест. А в тази долина всички крадци свършват със смърт. Ще повикам копиеносците си и ще им заповядам да те хвърлят във водовъртежа.

Безизходното положение събуди коварството на Торес, Той погледна боязливо към водата, с която го бяха заплашили, нададе вик на ужас, сякаш беше видял там нещо необикновено, отпусна се на едното си, коляно и закри с ръце изкривеното си от престорен страх лице. Царицата се обърна да види какво го е уплашило. Това беше желаният от него момент. Той се стрелна напред като скачащ тигър, стисна я за китките и изтръгна камата.

Торес избърса потта, от лицето си и целият разтреперан, започна бавно да се съвзема. В това време царицата го наблюдаваше с любопитство и без страх.

— Ти си въплъщение на злото — изръмжа й той, като все още се тресеше от ярост, — вещица, която има вземане-даване със силите на мрака и с всякакви пъклени дяволщини. Но ти си жена, родена от жена, и следователно си смъртна. Ти си слаба като всеки смъртен и всяка жена и затова сега ще трябва да избереш едно от двете: или да бъдеш хвърлена във водовъртежа и да загинеш, или…