Джек Лондон - Сърцата на тримата

След като я изслуша и обмисли думите й царицата рязко се обърна към жреца:

— Ти чу, жрецо. В този ден един мъж ще се ожени за мене. Ако никой не се ожени за мене, тези трима мъже ще бъдат принесени в жертва на твоя олтар. В жертва ще бъде принесена и тази жена, която като че ли иска да ме подиграе и да докаже, че не струвам колкото нея. — Тя все още говореше на жреца, макар че думите й бяха предназначени за другите. — Ето ги тримата мъже, един от които много векове преди да се роди, е бил предопределен да ме вземе за жена. Затова, жрецо, казвам ти, заведи пленниците в някоя друга стая и ги остави да решат помежду си кой ще бъде избраникът.

— Щом това е било предопределено толкова отдавна — не се сдържа и кипна Леонсия, — защо тогава ще оставяш решението на случая? Ти знаеш кой е. Защо ще се излагаш на възможна грешка? Назови мъжа, царице, и го назови още сега!

— Мъжът ще бъде избран по посочения от мен начин — отговори царицата и същевременно разсеяно хвърли щипка от праха в голямата купа и разсеяно погледна в нея. — Хайде, тръгвайте сега и нека се стигне до неизбежния избор.

Те вече излизаха от стаята, когато ги спря викът на царицата.

— Чакайте! — заповяда тя. — Ела тук, Франсис. Видях нещо, което засяга теб. Ела, погледай заедно с мене в Огледалото на света.

И докато другите чакаха, Франсис се взря заедно с нея в повърхността на странния течен метал, Той видя себе си в библиотеката на нюйоркската си къща, а до него стоеше Бленуващата и той я беше прегърнал. След това видя любопитството, което събуди у нея борсовият телеграфен апарат. Докато се опитваше да й обясни какво е това, той погледна лентата и прочете толкова тревожна новина, че се втурна при най-близкия телефон и когато видението вече избледняваше, видя себе си да се обажда на своя борсов посредник.

— Какво видяхте? — попита го Леонсия, когато излязоха.

И Франсис излъга. Той не каза, че е видял Бленуващата в нюйоркската си библиотека. Вместо това отговоря:

— Борсов телеграфен апарат и той показваше страхотно спадане на акциите, способно да предизвика паника на Уол Стрийт. Но откъде знае тя, че се интересувам от Уол Стрийт и борсови телеграфни апарати?

— Някой трябва да се ожени за тази умопобъркана — подхвана Леонсия, когато четиримата се излегнаха на рогозките в стаята, където ги беше довел жрецът. — Той не само ще стане герой, като ни спаси живота, но ще спаси и собствения си живот. Сега, сеньор Торес, имате случай да спасите живота на всички ни и своя собствен.

— Бррр! — потрепера Торес. — Не бих се оженил за нея и срещу десет милиона златни долара. Тя е прекалено умна. Тя е ужасна;… Тя… как да го кажа?… Тя, както казвате вие, американците, ме изкарва от кожата. Аз съм смел човек. Но пред нея не съм смел. Месата ми се топят в пот от страх. Виж, Хенри и Франсис са по-смели от мен. Нека един от тях се ожени за нея.

— Но аз съм сгоден с Леонсия! — веднага се противопостави Хенри. — Следователно не мога да се оженя за царицата.

И очите им се устремиха към Франсис, но Леонсия не му даде възможност да отговори.

— Това е несправедливо — каза тя. — Никой от вас не иска да се ожени за нея. Единственият безпристрастен начин ще бъде да се хвърли жребий. — С тези думи тя издърпа три сламки от рогозката, на която седеше, и пречупи едната, за да стане много по-къса. — Който изтегли късата сламка, ще бъде жертвата. Сеньор Торес, теглете пръв.

— Късата сламка ще е венчилото — засмя се Хенри.

Торес се прекръсти, сви се и изтегли. Сламката бе тъй явно дълга, че той направи няколко танцови стъпки и запя:

Франсис тегли втори и му се падна също такава дълга сламка. За Хенри не оставаше избор. Последната сламка в ръката на Леонсия бе съдбоносната. Той обърна очи към Леонсия и на лицето му се изписа страшна трагедия. Тя забеляза това и се стопи от съжаление, а Франсис, доловил съжалението й, бързо прецени всичко. Това беше изходът. Така можеше лесно да се разреши цялото заплетено положение. Колкото и голяма да беше любовта му към Леонсия, още по-голяма беше мъжката му преданост към Хенри. Франсис не се поколеба. Той плесна весело Хенри по рамото и възкликна:

— Е, ето ви единствения свободен ерген, който не с е бои от брачни окови. Аз ще се оженя за нея!

Хенри се зарадва така, сякаш се е избавил от надвиснала над главата му смъртна опасност. Ръката му сграбчи ръката на Франсис и докато ги стискаха, двамата се гледаха право в очите, както могат да се гледат само почтени, честни мъже. Поради това те не видяха смайването, което се изписа по лицето на Леонсия при тази неочаквана развръзка. Бленуващата се бе оказала права. Леонсия, като жена, беше несправедлива и обичаше двама мъже, а с това лишаваше Бленуващата от полагащия й се мъж.