Джек Лондон - Сърцата на тримата

Устата му се разтегна още повече, когато поздрави Алварес Торес.

— Вижте какво — тихо зашепна на ухото му Торес. — Можем да се отървем и от ония двамата дяволи, Моргановците. Тази свиня Хенри ще намаже въжето утре. Нищо не ни пречи още днес да пратим на оня свят и оная свиня Франсис.

Шефът не проговори и само въпросително вдигна вежди.

— Посъветвах го да нападне затвора. Солановци повярваха на лъжите му и се съюзиха с него. Сигурно ще направят опит за нападение тази вечер. Няма да успеят по-рано. От вас зависи да се подготвите за тая работа и да се погрижите Франсис Морган да бъде на всяка цена убит в схватката.

— Заради какво и защо? — реши да се противопостави шефът. — Аз искам да махна от пътя Хенри. А пък тоя Франсис нека си върви обратно в любимия си Ню Йорк.

— Трябва да го пратим на оня свят още днес, вие сам ще прецените съображенията. Както знаете от моите телеграми, които изпращам чрез правителствената радиостанция и които вие четете…

— При което условие ви издействувах позволение да използувате правителствената станция — напомни му шефът.

— И от което не се оплаквам — увери го Торес. — Но както казах, вие знаете, че отношенията ми с нюйоркчанина Ригън са поверителни и важни. — Той притисна ръка до джоба на сакото си. — Току-що получих нова телеграма. С нея ме задължават да задържа тая свиня Франсис за един месец, а ако не го оставя да се върне в Ню Йорк изобщо (не вярвам криво да съм разбрал сеньор Ригън), ще бъде още по-добре. Та ако сполуча в тая работа, и вие няма да сте на загуба.

— Но вие не сте ми казали нито колко сте получили, нито колко ще получите — опипа почвата шефът.

— Това е частно споразумение, пък и не е чак толкова много, колкото си въобразявате. Той е стиснат човек, тоя сеньор Ригън, стиснат човек. Но въпреки всичко аз честно ще разделя с вас печалбата да тази сделка.

Шефът кимна в знак на съгласие, сетне добави:

— Ще вземете ли поне хиляда златни долара?

Предполагам. Не вярвам тая ирландска борсаджийска свиня да ми плати по-малко; а ако тая свиня Франсис остави костите си в Сан Антонио, петстотин са ваши.

— Няма ли да ви плати сто хиляди в злато? — продължаваше да разпитва шефът.

Торес се изсмя, като че бяха му казали шега.

— Все ще е повече от хиляда — настояваше шефът.

— Може и да се покаже щедър — отговори Торес. — Може и да моя даде още петстотин отгоре, половината от които, естествено, както вече казах, също ще бъдат ваши.

— Още сега оттука ще отида в затвора — заяви шефът. — Можете да бъдете сигурен в мене, сеньор Торес, както аз съм сигурен във вас. Елате. Ще отидем незабавно, веднага, вие и аз, и ще можете сам да видите приготовленията, които ще направя за посрещането на тоя Франсис Морган. Още не съм забравил как се борави с пушка. Освен това ще наредя на трима жандарми да стрелят само в него. Та казвате, че тоя гринго, това куче, ще щурмува нашия затвор, а? Хайде. Тръгваме веднага.

Той се изправи и захвърли цигарата си с демонстративна решителност и енергия. Но едва беше прекосил половината стая, когато някакво дрипаво момче, запъхтяно и потно, го дръпна за ръкава в захленчи:

— Нося ви новина. Нали ще ми платите за нея, внсокоуважаван сеньоре? Тичал съм из целия път.

— Ще те пратя в Сан Хуан, лешоядите да ти кълват месата, мършо негодна такава! — отговори шефът.

Момчето се сви от заплахата, но празният стомах, немотията и желанието да изкара пари за билет за следващия бой с бикове му вдъхнаха смелост.

— Помнете, че аз ви донесох новината, сеньор, тичал съм из целия път, душа не ми е останала, както виждате, сеньор. Ще ви я кажа, но нали ще помните, че аз бях този, който е тичал целия път и ви я казах пръв?

— Да, да, ще помня, говедо такова. Но тежко ти, ако наистина го запомня. Каква е тази глупава новина? Тя може да не струва и едно сентаво. И ако не струва и толкова, ще те накарам да съжаляваш, че си видял слънчевия лик. И лешоядите на Сан Хуан ще ти се видят рай в сравнение с това, което ще те сполети.

— Затворът — заговори на пресекулки момчето. — Новият гринго, тоя, дето щяха да го бесят вчера, вдигна във въздуха стената на затвора. Божичко мили! Дупката е колкото камбанарията на катедралата. А другият гринго, тоя, дето толкова му прилича, същият, дето щяха да го обесят утре, избяга през дупката. Оня сам го измъкна през дупката. Аз видях това със собствените си очи и веднага се спуснах тичешком чак дотука, и вие ще помните…

Но шефът на полицията вече беше впил унищожаващ поглед в Торес.