Елизабет Лоуел: Кехлибареният бряг

— Имате право.

— Това е изкуството на лова. Първи урок.

Бавната, неочаквана усмивка на Джейк свари Онор неподготвена. Тя се усмихна безпомощно, борейки се с напиращите в очите й сълзи.

През изминалите няколко седмици бе прекарала твърде много безсънни нощи. Затова само след две минути, прекарани с Джейк Малори, се чувстваше като прегазена от камион. Специфичната смесица от грубост, топлота, мъжественост и хаплива интелигентност щяха да й се понравят при всякакви обстоятелства. Но точно сега, когато преливаше от емоции, а защитните й сили бяха сломени, неговата привлекателност беше смърт за нея.

Лош избор на думи, помисли си тя. Много лош. Ако се замислеше за смъртта, щеше да се разстрои и да излее поток от сълзи върху разхвърляното бюро на Кайл.

Онор премигна мъчително и се вторачи в един от многобройните прозорци на вилата. Отвъд стъклото, по скалистия склон до синьо-зелените води на Пъгет Саунд, се виеха ели. Кехлибарения бряг представляваше жълто-кафява пясъчна ивица, заобиколена от непристъпни скали, и изсветлели дънери, изхвърлени от морските води. Моторницата на Кайл, дълга двайсет и седем фута 1 1 Фут — мярка за дължина = 30,48 см — Б.пр. , се белееше до плаващия кей, който той сам бе построил.

Беше нарекъл лодката Тумороу 2 2 От англ. „tomorrow“ — утре — Б.пр. , защото рядко разполагаше с време за риболов днес.

А сега Онор се опасяваше, че той вече няма време за нищо.

Тя се опита да събере мислите си. Прочисти гърло и изрече дрезгаво:

— Изкуството на лова. Силно казано. Ще го запомня.

— Би било добре. Кога бихте могли да вземете разрешителното?

— За риболов ли?

— Да.

— По всяко време, предполагам: Откъде трябва да го взема?

— Навсякъде, където се продават рибарски такъми.

Тя си представи риба — лигава, хлъзгава, воняща и противна. Въздъхна примирено.

— Нямам търпение.

Джейк присви блестящите си сиви очи, докато заприличаха на цепчици, заобиколени от черни мигли. Не знаеше какво можеше да се очаква от сестрата на Кайл Донован, но със сигурност не беше чест 3 3 Игра на думи: Онор (от англ. honor) — чест — Б.пр. .

— Ще трябва да се поработите над ентусиазма си — промърмори той.

— Ако четете вестници, вече знаете, че последният месец беше тежък за мен.

— Да изгубиш съпруг… — подхвана Джейк, сякаш не знаеше коя е Онор.

— Брат — поправи го тя.

— Брат, хм?

— И не съм го загубила. Не съвсем.

— Ясно. Брат, който не е изгубен, не съвсем. Затова ли от полицията очакват, че ненадейно ще се върне тук?

— Какво имате предвид?

Джейк сви рамене и светкавично прецени ситуацията. Умееше да мисли бързо, като повечето хора, принудени да се борят за оцеляването си. Първата мисъл, която му дойде наум, съвсем не беше успокоителна: ако сериозната дама със съблазнителни устни, упорита брадичка и безформен черен анцуг не бе забелязала цивилните ченгета, които се навъртаха около къщата, тя беше или прекалено глупава, или не знаеше абсолютно нищо за игрите на Кайл.

Или се преструваше. Изчезнал и мъртъв понякога означава едно и също.

— На пощенската кутия пише Кайл Донован. Нали той е изчезнал?

Онор кимна. При това движение слънчевите лъчи се плъзнаха по късата й кестенява коса. В необикновените й кехлибарено зелени очи проблеснаха сълзите, които Джейк беше доловил в гласа й. Той леко поклати глава. Изглеждаше прекалено уязвима за сестра на лъжец, крадец и убиец.

Но Джейк знаеше от опит, че външният вид не е показателен за характера. Единствено делата са от значение. А Онор беше Донован и искаше да помогне на друг Донован. Тя приличаше на сладка скаутка, продаваща бисквити, но когато бе дала обява за инструктор по риболов, всъщност бе обявила включването си в международната надпревара за цяло състояние. А тук единственото правило беше: победителят прибира всичко.

Джейк възнамеряваше да победи.

— Може да ми разкажете за проблемите си, докато ми показвате лодката — предложи той.

— Не е необходимо. Аз търся инструктор по риболов, а не изповедник.

— Приемете го за част от работата — отвърна й и й обърна гръб. — Просто услуга.

— Не желаете ли да обсъдим заплащането?

— Сто долара на ден.

— Това не е обсъждане.

Той се обърна към нея.

— Двеста долара.

— Сто.

— Дадено. Хайде да разгледаме лодката.

Питайки се дали не е сгрешила, Онор внезапно се отблъсна от бюрото на брат си и събори една от картонените кутийки, пръснати по него. От нея изпадна голям прозрачно жълт къс и полетя към голия под. Онор още не беше осъзнала какво става, когато Джейк светкавично се хвърли към падащия предмет. Нищо не падна на пода.