Елизабет Лоуел - Кехлибареният бряг

— Защо?

— Капакът му би могъл да хрусне пръстите на краката ти.

— А дали ще има нещо против сандвич със сирене?

Джейк се опита да се усмихне, но не успя. Тя беше Кайл в женски образ.

Кайл, който можеше да очарова и ръждясало желязо.

— Стой тук — посочи Джейк вдясно от него. — И внимавай за пръстите си.

Той се наведе, хвана здраво капака на двигателя с лявата си ръка и го повдигна на пантите му. На кърмата зейна огромна дупка. Капакът бе вертикално изправен и край отвора едва оставаше място да застане човек, без да падне вътре. Нямаше достатъчно пространство да се премине между отворения капак и вратата на кабината.

Онор подсвирна при вида на блестящия черен механизъм.

— Това е двигател!

— Четиристотин петдесет и четири кубически инча — съгласи се той. — Лети като стрела, ако му купуват достатъчно гориво.

— Няма ли безплатен обяд?

— Нито залък.

Джейк издърпа пръчката за маслото, провери я и я показа на Онор.

— Прилича ми на масло — рече колебливо тя.

— Точно така. Солената вода в маслото е също като захарта в бензина. Лоша работа. Първото нещо, което трябва да направиш, когато се качиш на борда, е да се увериш, че докато плаваш, няма да попадне солена вода в маслото.

Той върна пръчката на мястото й. Приклекна пъргаво и започна пълен преглед на всички маркучи, клеми и инсталационни системи.

— Какво търсиш? — попита заинтересувано тя.

— Неизправности от небрежна поддръжка.

— Кайл може да е избухлив, но не е небрежен.

Джейк изръмжа и продължи проверката. За краткото време, в което се познаваха, Кайл не се беше проявил като немарливец. Но тогава не приличаше и на измамник. Станеше ли въпрос за Кайл, Джейк не вярваше на нищо, преди лично да го е държал в ръцете си и внимателно да го е прегледал.

— Всичко изглежда в отлично състояние — констатира той и се изправи. — Внимавай с пръстите си. Този капак е достатъчно тежък, за да ги откъсне.

Онор се отдръпна в края на лодката, докато Джейк върна капака на двигателя обратно на мястото му. Нямаше нищо, което да го държи затворен, но и не беше необходимо. Самата му тежест бе достатъчна.

— А сега какво? — погледна го тя.

— Вентилационната система. Влез вътре и седни вляво от шофьорското място.

— Шофьор! Хората в лодките не се ли наричат капитани или кормчии, или нещо по-важно?

— Зависи. Лично аз карам лодки и не използвам други морски термини.

Онор влезе в кабината, прекоси късата, тясна пътека и се качи на скамейката, която гледаше към носа на лодката. За разлика от автомобилите, щурвалът беше от дясната страна. Отпред имаше три отделни прозореца, наклонени навътре.

След миг дойде Джейк и застана до скамейката. Заемаше цялото пространство на тясната пътека. Въздухът около него ухаеше на сапун, на лято и на мъжественост. Черната му брада бе ниско подстригана, кожата му бе чиста, а гъстата му, блестяща черна коса бе сресана назад. Мустаците бяха малко по-дълги от брадата и подчертаваха решителната линия на устните му.

Онор се изкушаваше да проследи острите ръбчета на горната му устна и обещаващата извивка на долната. Тази мисъл едновременно я привличаше и я смущаваше. Не бе изпитвала толкова засилено женско любопитство от пубертета.

— Оттук се регулира въздушното налягане — посочи той.

Онор погледна с нежелание към контролното табло зад щурвала. Джейк сочеше към един от редицата черни ключове.

— Въздушно налягане — повтори тя.

— Вентилаторът изкарва въздуха от машинното отделение. Никога не пали лодката, преди да е работил няколко минути.

— Защо?

— Заради бензиновите изпарения. Ако се сгъстят и ти се опиташ да запалиш, експлозията ще те изхвърли в околоземна орбита.

Очите й се разшириха.

— Лоша работа.

— Най-лошата.

Джейк завъртя превключвателя. Някъде откъм кърмата се дочу шум от вентилатор.

После повдигна седалката на пилотското място и я обърна към щурвала. Под нея бе скрита малка кухненска мивка. Пусна водната помпа. Потърси чайник, но откри само някаква тенджера и сложи вода на миниатюрната печка.

След това се зае със самата лодка. Провери контролното табло, включи електронната система, прехвърли радиоканалите и изслуша прогнозите за времето от Канада, която се намираше на разстояние двадесет мили. Докосна всеки прибор и даде на Онор кратко обяснение за приложението му.

Тя гледаше, слушаше и напрегнато поглъщаше информацията. При нормални обстоятелства не би се заинтересувала от уредите за мореплаване. Но откакто изчезна Кайл, нищо не беше нормално.