Лиза Сий - Снежно цвете и тайното ветрило

Винаги съм вярвала в старата поговорка: „Невежата жена е за предпочитане пред образованата жена“. През целия си живот съм се опитвала да запушвам ушите си за ставащото във външния свят и не съм се стремяла да уча мъжкото писмо, ала овладях женските умения, разкази и нюшу . Преди години, когато в Дзинтиен учех Божур и посестримите й на чертиците, които съставят женския тайнопис, към мен бе отправена молба от много жени да запиша техните автобиографии. Не можех да им откажа. Разбира се, поисках им отплата — по три яйца и една монета. Нямах нужда от възнаграждението, но трябваше да им вдъхна респект към господарския ми сан. Ала не само това бе причината. Исках те да се научат да ценят живота си, макар често да бе тъжен. Тези жени произхождаха от бедни и неблагодарни семейства, които ги омъжваха на крехка възраст. Страдаха от раздялата с роднините си, по загубата на деца, от униженията, съпътстващи нисшето им положение в дома, огромна част бяха бити от съпрузите си. Зная много за жените и техните болки, ала все още почти нищо за мъжете. Ако един мъж не цени съпругата си, когато се жени за нея, защо ще милее след това? Ако за него тя е като кокошка, която може да снася непрекъснато, или воден бивол, който може да мъкне безкрайно товар на гърба си, защо да я цени повече от тези животни? Може да милее за нея и по-малко отколкото за тях, тъй като не е така смела, силна, търпелива или способна сама да си осигурява прехраната.

След всички житейски истории, които изслушах, мислих и над собствената си съдба. В течение на четиридесет години миналото извикваше у мен единствено разкаяние. Бе имало само един наистина скъп за мен човек, Снежно цвете, ала се отнесох към нея по-жестоко и от най-лошия съпруг. След като ме помоли да бъда леля на децата й, тя ми каза следното и това бяха последните й думи към мен: „Не бях добра колкото теб, но вярвам, че небесните духове са ни свързали. Ще бъдем заедно навеки“. Толкова често съм мислила върху словата й. Дали бяха истина? Ами ако отвъдното не знае съчувствие? И все пак, ако мъртвите имат същите нужди и желания като живите, отправям към Снежно цвете и всички, които станаха свидетели на живота ни, следния зов: „Моля ви, чуйте думите ми. Моля ви, простете ми!“

Един ден през шейсетте години на двайсети век, на някаква гара в селски район на Китай припаднала една възрастна жена. При претърсването на вещите й за установяване на самоличността, полицията се натъкнала на листове, изписани със символи, които изглеждали като таен шифър. Това се случило в апогея на Културната революция, така че жената била арестувана и задържана по подозрение в шпионска дейност. Учените, които пристигнали да дешифрират кода, почти веднага разбрали, че съвсем не ставало дума за международен заговор, а по-скоро за писменост, достояние само на жените, която била пазена „в тайна“ от мъжете в течение на повече от хиляда години. Учените незабавно били изпратени в трудов лагер.

За първи път се натъкнах на кратко упоменаване на нюшу , докато пишех рецензия за книгата на Уан Пин „Търпи за хубост: историята на бинтоването на краката в Китай“ за „Лос Анджелис таймс“. В началото бях заинтригувана, а впоследствие и завладяна от женската писменост и културата, възникнала от нея. Установих, че малко паметници на нюшу — било под формата на писма, разкази или вплетени в бродирани послания — са се запазили, тъй като повечето са се изгаряли на гроба на собственичката по духовни и практически съображения. През трийсетте години на двайсети век много такива свидетелства, съхранявани като семейни реликви, са били унищожени от японските войници. По време на Културната революция ревностните червени отряди изгорили още по-голямо количество текстове на нюшу , а впоследствие и издали забрана, отнасяща се до организирането на религиозни празници или извършването на традиционното ежегодно поклонничество в храма на Гупо от местните жени. В последвалите години наблюдението от страна на Бюрото за обществена сигурност допълнително намалило интереса към изучаването и съхраняването на нюшу . През последната половина на двайсети век писмеността почти напълно отмряла поради изчезването на първопричините, които наложили използването й.

След като побъбрихме за нюшу по електронната поща, Мишел Ян, моя почитателка, се нагърби много любезно да потърси в интернет и да ми изпрати наличните материали по въпроса. Това ми бе достатъчно да започна да планирам пътуване до окръг Дзянюн (чието старо име е Юнмин), където пристигнах през есента на 1992 година благодарение на великолепната и далновидна организация на Пол Мур от „Краун травъл“. Когато пристигнах, научих, че съм едва втората чужденка, посещавала района, макар да зная за още неколцина други, които очевидно са минали инкогнито. Мога откровено да кажа, че този район и днес е също толкова затънтен както в миналото. Ето защо трябва да благодаря на господин Ли не само за прекрасните му шофьорски умения, рядкост за Китай, но и за огромното търпение, с което посрещаше непрестанното загъване на колата из калните коловози, докато обикаляхме от село на село. Имах невероятен късмет с преводач като Чън И Джун. Неговата любезност, готовност да влиза без покана в къщите на хората, тънкото владеене на местния диалект, познаването на класическия китайски език и история и възторжения интерес към нюшу , за чието съществуване не бе подозирал преди това, спомогнаха пътуването ми да завърши изключително плодотворно. Той превеждаше разговорите с местните из улички и кухни, както и нюшу разкази, съхранени от музея, посветен на тази писменост. (Позволете ми тук да изразя благодарността си към директора му, който великодушно отвори за нас витрините и ми позволи да разгледам експонатите.) Осланям се на импровизирания превод, който Чън направи на много текстове, включително на поемата от династията Тан, която Лилия и Снежно цвете изписват върху телата си. Тъй като този район все още е закрит за чужденци, бе необходимо да бъда придружавана от окръжен чиновник, който също се казваше Чън. С негова помощ много врати се отвориха за нас, а отношенията му с умната му, красива и обична дъщеря ми разкриха много по-ясно, отколкото която и да било научна статия или лекция, коренната промяна в статута на момичетата в Китай.