Пол Дохърти - Душегубеца

Девойката бързо вдигна очи.

— Фрогмор е способен на това — продължи йезуитът. — Той умее да се вмъква в умовете на хората и да ги подлъгва да се изложат на опасност.

— Каква опасност? — наведе се към него девойката.

— Смъртна опасност, Ребека. Вярно, че хората, които си видяла тази нощ, са мъртви, но Фрогмор все още владее душите им.

— Значи тези призраци са можели да ме убият?

— Не, не — поклати глава Сен Клер. — Но те са те помолили да ги последваш, нали така?

Ребека кимна.

— Ако беше отишла с тях…

— Какво имаш предвид?

Йезуитът придърпа стола си по-близо до нея.

— Сега ще ти обясня, Ребека. Опитай се за момент да забравиш за тялото си и си представи, че нямаш нищо друго освен ума си — Сен Клер я почука по челото. — Именно чрез него тези призраци са се опитали да те подмамят. Слава Богу, ти си отказала да се подчиниш на волята им и си им се противопоставила — затова те са изгубили власт над теб. Но ако се беше поддала на паниката и ги беше последвала…

— Какво щеше да стане тогава?

— Тогава, Ребека, щеше да станеш жертва на някой нелеп инцидент. Тъй като в момента сме насред гората, най-вероятно щеше да затънеш в някое блато. Ако бяхме някъде другаде, можеше да паднеш от върха на някоя скала, да се прекатуриш в някоя буйна река или пък да политнеш от някоя висока стена или кула на замък.

— Просто щях да се подхлъзна, така ли?

— Да, просто щеше да се подхлъзнеш.

— Но това е невъзможно! Не мога да повярвам, че Фрогмор притежава такава сила!

— Повярвай, Ребека — отвърна Сен Клер. — Спомни си евангелската история за изкушенията, на които Сатаната подложил Христос 21 21 За Изкушенията на Христос в пустинята се говори в евангелията на Матей, Марк и Лука, като по-подробни са разказите на Матей и Лука. Според тях след кръщението си Иисус бил отведен от Светия Дух в пустинята за четирийсетдневен пост. През това време Дяволът го подложил на три изпитания, но Христос устоял и на трите. При първите две изкушения, Лукавият поискал Иисус да докаже, че е Син Божий, като превърне камъните в пустинята в хляб и като скочи от стряхата на Йерусалимския храм, оставайки невредим. При третото изкушение (при Лука — второто) Дяволът отвел Иисус до върха на някаква висока планина и му показал всички царства на света, обещавайки му, че може да стане господар на всичко това, ако му се поклони и признае господството му. — Бел.прев. . Добрият Господ не се възпротивил, когато Лукавият Го качил на стряхата на Храма, а после и на върха на онази планина, но все пак устоял на всичките му изкушения. Мощта на Фрогмор е подобна, но той трябва да я използва пестеливо. Виденията, които ти е пратил тази нощ, вероятно са го изцедили, така че ще му е нужно поднови силите си.

— Откъде знаеш толкова много неща за този магьосник, Майкъл? — попита Ребека. — И какво имаше предвид той онзи път в енорийската църква, когато каза, че двамата сте стари познайници?

— Нищо. Просто ми се подиграваше.

— Както ти се подиграваш с мен — сопна се девойката и стана от стола си.

— Ребека, Ребека — хвана я за ръцете йезуитът. — Разбира се, че познавам Фрогмор. Проучил съм го внимателно. За да може да победи противника си, човек трябва да научи всичко за него.

— Но защо точно ти си се заел с тази задача? Та ти си свещеник, за Бога! Би трябвало да отслужваш литургии и да се грижиш за душите на вярващите!

— Никога не съм преставал да правя тези неща.

— Кой си ти?

— Този, когото виждаш, Ребека. Човек, избран за тази мисия от Бога, който — подобно на добрия ни Господ — трябва да се справя с човешкото зло с човешки средства. Фрогмор пък е това, в което му е било позволено да се превърне — Сен Клер пусна ръцете на девойката. — Предполагам — добави той отчаяно, — че ако се отдам на пост и молитва и поискам от Бог да стори чудо, Той може и да отвърне на молбата ми, но в крайна сметка, Господ не е кукловод, Ребека. Не можем да очакваме от него да се намесва в делата ни и да предотвратява всяко зло. Ние сами трябва да се грижим за това. Всъщност точно така действа Бог — чрез нашата воля да творим добро.

Девойката се взря в очите на йезуита. Погледът му беше тревожен и дори някак уплашен.

— От какво се страхуваш? — попита тя. — Кажи ми! — девойката потри очи. — Боиш се, че ще си тръгна, нали?

Сен Клер бавно кимна.

— И не дойде в Дънмоу случайно, права ли съм? Дойде, за да ме намериш…

— Никога не съм го крил — отвърна йезуитът уклончиво.

— Защо? Ами Фрогмор? — продължи Ребека. — Как е успял да се представи за пастор пред Англиканската църква? Нима никой не е възразил?