Пол Дохърти - Душегубеца

В следващия момент в стаята влезе един от пазачите и им нареди да стават. После пъхна в ръцете им по една очукана купа с овесена каша и им даде да си разделят една чаша с ейл.

— Ще трябва да ядете с пръсти — подразни ги мъжът. — И по-бързо, че мастър Рагуза иска да сме се махнали оттук до час.

— Deus volens — отвърна Сен Клер.

Онзи го изгледа недоумяващо.

— Ако даде Бог — преведе йезуитът весело.

В този момент се чу пукот и мъжът се олюля назад, а очите му се извъртяха нагоре — куршумът го беше уцелил в слепоочието и кръвта му вече бликаше. Прозвучаха още изстрели, последвани от свистенето на стрели, които заплющяха по стените отвън. Въздухът се изпълни с викове. По стълбите и коридорите на хижата се разтичаха мъже. Сен Клер вече пълзеше по пода. Когато стигна до убития мъж, той измъкна камата от кесията му и сряза въжетата около глезените си. После се изправи с мъка на крака и сграбчи Ребека.

— Върви след мен!

Вместо да я поведе надолу по стълбите обаче, йезуитът я поведе бързо по коридора и я напъха в една малка стаичка отзад. После надникна през прозореца. От гората излизаха множество мъже. Някои от тях бяха въоръжени с арбалети, други — с пистолети, а трети — с аркебузи. В следващия момент във въздуха отекна зовът на ловджийски рог и иззад дърветата се показаха още войници, които се втурнаха към хижата. Ребека чу цвилене на коне и звън на стомана. Когато свещеникът й даде знак, тя се прехвърли през прозореца, а после, възползвайки се от пукнатините в мазилката, се спусна по стената и стъпи на земята. Девойката се скри зад ниската ограда в задната част на хижата. Сен Клер я последва и надникна през една пролука в оградата.

— Сега! — извика той, а после повлече Ребека през малката странична портичка и двамата побягнаха към дърветата.

Девойката никога не беше тичала така. Йезуитът не спираше дори когато тя залиташе и падаше. Отнякъде изгърмя пистолет и куршумът изсвистя над главите им. В земята пред краката им се заби стрела от арбалет. Зад гърба им се разнесоха викове, но те продължиха напред и в крайна сметка стигнаха до дърветата. Вече едва си поемаха дъх, гъстите храсталаци ги препъваха, а къпините раздираха краката им. Ребека помоли Сен Клер да си починат, но той продължи да я влачи все по-навътре в гората. Тичаха така лудешки, че девойката имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне.

Нападението над хижата беше сварило Рагуза неподготвен и сега венецианецът крещеше на хората си с поаленяло от гняв лице, опитвайки се да въведе някакъв ред, но мъжете се щураха наоколо, а конете им ту се хвърляха напред, ту се изправяха на задните си крака. Въздухът беше изпълнен със свистенето на стрели и зловещия пукот на мускети.

Отначало Рагуза си мислеше, че ще съумеят да се измъкнат, но хората му, които успяха да се качат на кон, веднага отнесоха куршума. Двама се отдалечиха на известно разстояние от хижата, но малко след това се натъкнаха на цяла редица нападатели, въоръжени с копия и алебарди, които моментално ги повалиха на земята заедно с конете им. И така, Рагуза и разбойниците бяха натикани обратно в порутената постройка. Венецианецът не можеше да си намери място от бяс, че са го надхитрили, и за всичко обвиняваше йезуита! Сега вече знаеше защо Сен Клер му беше обещал, че ще говори с него на сутринта. Явно проклетият свещеник е бил наясно още от самото начало какво ще се случи! Рагуза изтича по стълбите с меч и кама в ръка, но на горния етаж намери само трупа на един от хората си. В главата на мъжа имаше малка дупка и кръвта му се лееше по пода. Отвън отново се чуха викове и звън на стомана и наемникът си даде сметка, че нападателите са подновили атаката си. После до слуха му достигнаха молбите за милост на разбойниците — те вече хвърляха оръжията си на земята и коленичеха с протегнати нагоре ръце. Рагуза се изкачи до края на стълбището. После зърна бялата коса на Купър и се затича обратно към прозореца.

Венецианецът стъпи на перваза, но в този момент в гърба му се заби куршум. Болката беше толкова силна, че почти го накара да се завърти. Той се опита да пристъпи, но не можа да направи и крачка; всъщност му беше трудно дори да стои на краката си. Наемникът се плъзна надолу по стената, оставяйки кървава следа зад гърба си. На прага на вратата стоеше Купър с пистолет в ръка. Човекът на Юда се приближи. Рагуза посегна към камата си, но противникът му беше по-бърз. Купър изтръгна оръжието от колана му и го размаха пред очите му.