Бърнард Корнуел - Кралят на зимата

И аз отидох в Глевум. Нямах работа там, но Утър беше повикал Моргана да присъства на Великия съвет. Жени никога не бяха добре дошли на съветите, независимо велики или обикновени, но Утър вярваше, че единствено Моргана може да говори от името на Мерлин. Кралят беше отчаян от отсъствието на Мерлин и затова повика Моргана. Освен всичко друго тя беше и дъщеря на Утър, а той обичаше да казва, че под златната маска на Моргана има повече разум, отколкото в главите на половината кралски съветници взети заедно. При това Моргана носеше отговорността за здравето на Норуена, а именно бъдещето на Норуена щеше да се решава на този съвет (въпреки че самата Норуена нито беше призована да присъства, нито беше потърсено нейното мнение). Принцесата остана в Инис Уидрин, където за нея щеше да се грижи Гуендалин, жената на Мерлин. Моргана не искаше да води никого в Глевум освен Себил, но в последния момент Нимю спокойно обяви, че и тя ще пътува, а аз трябва да я придружа.

Моргана, разбира се, вдигна голям шум с протестите си, но Нимю я вбеси със спокойствието, с което посрещна възмущението на по-възрастната жена.

— Така ми е наредено — каза Нимю на Моргана.

— Кой ти е наредил — изпищя остро Моргана. Нимю само се усмихна. Моргана беше два пъти по-едра от Нимю и два пъти по-възрастна, но след като Мерлин повика Нимю в леглото си властта в Инис Уидрин премина в ръцете на младата жена. Пред тази власт Моргана беше безпомощна. Все пак тя се опита поне мен да лиши от възможността да отида в Глевум. Според нея Нимю можеше да вземе Люнет, другото ирландско момиче сред сирачетата на Мерлин. Момче като мен, каза Моргана, не било компания за млада жена. Отново единственият отговор на Нимю беше усмивката. Тогава Моргана заплаши, че щяла да каже на Мерлин за привързаността на Нимю към мен и с Нимю щяло да бъде свършено. Тази заплаха само разсмя Нимю и тя обърна гръб на Моргана.

Аз не се интересувах от спора, важното беше да отида в Глевум, да видя турнира и да чуя менестрелите, да гледам танците и най-вече да бъда заедно с Нимю.

Накрая тръгнахме и четиримата към Глевум. Моргана вървеше напред с тояга от трънка в ръка, златната й маска блестеше на слънцето. Тя пристъпваше тежко с куция си крак и цялото й същество изразяваше нейното неодобрение от присъствието на Нимю. На две крачки след господарката си ситнеше Себил, сакската робиня, превита под товар от одеяла, сушени билки и гърнета. Нимю и аз вървяхме отзад, боси, гологлави и с празни ръце. Нимю беше с бяла рокля, привързана в кръста с кожен каиш за роби, а отгоре бе наметнала дълга черна пелерина. Дългата й черна коса бе събрана на висок кок. Нимю не носеше никакви бижута, нямаше дори костена игла, с която да затваря пелерината отпред. Моргана обаче беше сложила на врата си тежка златна огърлица, а сивокафявото си наметало беше закопчала на гърдите с две златни брошки — едната с формата на трирог елен, а другата беше драконът, който Утър й беше дал в Каер Кадарн.

Пътувахме три дни. Вървяхме бавно, защото Моргана не можеше по-бързо, но на мен много ми хареса. Слънцето грееше над нас, а по римския път беше толкова лесно да се ходи. Привечер спирахме в най-близката голяма къща. Посрещаха ни като уважавани гости и спяхме в пълния със слама хамбар. Рядко се срещаха други пътници и всички ни правеха път, защото бляскавата златна маска на Моргана беше символ на високото положение на тази жена в кралството. Преди да тръгнем ни бяха предупредили, че по широките пътища разбойници без господар и хора без земя обират търговци, но нас никой не ни нападна. Минахме покрай десетина разлагащи се вече тела, побити на колове край пътя, явно войниците на Утър бяха прочистили горите и хълмовете, за да осигурят безопасно пътуване на членовете на Великия съвет. Крепостните и робите, които срещахме коленичеха пред Моргана, търговците й правеха път. Само един пътник се осмели да не прояви уважение към нас — брадясал християнски свещеник, следван от дрипави рошави жени. Християните танцуваха по пътя и славеха своя прикован Бог, но когато свещеникът видя златната маска, покриваща лицето на Моргана и брошките с трирогия елен и крилатия дракон, той се нахвърли срещу нея като дяволско изчадие. Свещеникът вероятно си мислеше, че такава обезобразена и саката жена ще стане лесна жертва на неговите подигравки. Но един странстващ проповедник, придружен от съпругата си и своите свещени развратници не можеше да се мери с дъщерята на Игрейн, ученичката на Мерлин и сестрата на Артър. Моргана го удари само веднъж по ухото с тежката си тояга, но ударът го запрати в крайпътния ров, обрасъл с гъста коприва. След това тя продължи по пътя без дори да хвърли поглед назад. Жените на свещеника изпищяха и й сториха път. Едни се молеха, други кълняха, но стената от неприязън не можеше да спре Нимю — тя мина през нея като дух.