Бърнард Корнуел - Кралят на зимата

Утър бръкна под мъхнатото си наметало, извади една огърлица от жълто злато и я хвърли към Синир. Великият крал беше толкова слаб, че не успя да прехвърли дървения подиум, на който седеше заедно с Тюдрик. Огърлицата падна на ръба на подиума и Нимю пребледня, защото това беше зла поличба. Но крал Тюдрик спокойно вдигна огърлицата и я подаде на побелелия менестрел, след като го повдигна със собствените си ръце.

Песните свършиха. Слънцето вече се спускаше зад хълмовете на запад, където започваха земите на Силурия. Тогава дойдоха момичетата, които носеха цветя за кралиците. Но на подиума имаше само една кралица, Енид, така че онези, които трябваше да дадат цветя на дамата на Утър, не знаеха какво да правят. Утър се размърда и посочи към Моргана, за която имаше специална пейка точно до подиума. Девойчетата отидоха там и струпаха цветята пред Моргана.

— Прилича на прасе-сукалче, украсено с магданоз — изсъска Нимю в ухото ми.

Нощта преди Великия съвет имаше християнска служба в голямата зала на високата сграда в центъра на града. Тюдрик беше ревностен християнин и имаше много последователи, които се струпаха в залата, осветена от факлите по стените. Навън валеше и претъпканото помещение вонеше на пот и влажна вълна, а също и на пушек. Жените стояха в лявата част на залата, а мъжете в дясната. Нимю спокойно пренебрегна това разделение и се покачи на някакъв пиедестал, който се издигаше зад гологлавите мъже. Имаше и други такива пиедестали, но върху повечето от тях имаше статуи, а нашият беше празен. Отгоре имаше достатъчно място и за двама ни, така че седнахме там, за да гледаме християнските ритуали. Но преди това аз се зазяпах удивен из залата. Тя беше по-висока, по-широка и по-дълга от всяка друга зала за угощения, която някога бях виждал. Беше толкова просторна, че вътре живееха врабчета, за които римската зала сигурно е изглеждала като цяла гора. Птичият рай се намираше под извития покрив, а към него се издигаха широки тухлени колони. Някога те са били покрити с гладка бяла замазка, върху която е имало картини. На места още личаха части от картините — виждах червените контури на бягащ елен, някакво морско същество с рога и двуостра опашка и две жени, които държаха чаша с две дръжки.

Утър не беше в залата, но неговите воини християни присъстваха, както и епископ Бедуйн, съветникът на Великия крал. Бедуйн участваше в церемониите, които ние с Нимю наблюдавахме като непослушни деца, сврели се да подслушват по-големите. В залата беше и крал Тюдрик, а с него и някои от зависимите крале и принцове, които на следвщия ден щяха да присъстват на Великия съвет. Тези важни особи бяха седнали отпред, но светлината на факлите не беше насочена към техните столове, а към християнските свещеници, събрали се около своята маса. За първи път виждах тези същества по време на техните ритуали.

— Какво точно представлява един епископ? — попитах аз Нимю.

— Нещо като друид — каза тя (наистина подобно на друидите всички християнски свещеници бръснеха до кожа косата на темето си), — само дето не са минали през никакво обучение и нищо не знаят — добави Нимю с насмешка.

— Тези всички ли са епископи? — попитах аз, защото там около масата се суетяха един куп бръснати мъже, идваха и си отиваха, навеждаха се и се изправяха.

— Не. Някои са само свещеници. Те знаят дори по-малко от епископите — засмя се Нимю.

— Няма ли жени свещенички? — попитах аз.

— Според тяхната религия — каза тя презрително — жените трябва да се подчиняват на мъжете. Нимю плю срещу злото и някои от по-близкостоящите воини се обърнаха възмутени. Тя се направи, че не ги вижда. Беше седнала, загърната с черното наметало, обхванала с ръце коленете си, които бе свила плътно до гърдите. Моргана ни беше забранила да присъстваме на християнските церемонии, но Нимю вече не се подчиняваше на заповедите на Моргана. Светлината на пламтящите факли не стигаше до слабото й лице, но очите светеха.

Странните свещеници напяваха и мърмореха на гръцки език, който никой от нас не разбираше. Те продължаваха да се кланят и да коленичат. В отговор на това цялата тълпа се покланяше и после се мъчеше да се изправи. А всеки път когато се гмурваха надолу, отдясно се чуваше нестройното дрънчене на стотината мечове, допрели покрития с камъни под. Свещениците подобно на друидите се молеха с широко разперени ръце. Те носеха странни роби, които приличаха на тогата на Тюдрик, а върху тях бяха облекли къси украсени пелерини. Те пееха и тълпата им отговаряше. Някои от жените, застанали зад крехката белолика кралица Енид, започнаха да пищят и да треперят в екстаз. Свещениците обаче не им обърнаха никакво внимание и продължиха да пеят и монотонно да напяват. На масата, на която се кланяха, имаше обикновен кръст. Нимю направи знака срещу злото, когато го видя, и тихо изрече защитно заклинание. Скоро и на двамата ни стана скучно. Вече исках да се измъкна и да видя дали ни бяха осигурени добри места на голямото угощение, което Утър щеше да даде след церемонията. И тогава в залата зазвуча езикът на бритите — говореше един млад свещеник.