Бърнард Корнуел - Кралят на зимата

— А ти притежаваш, така ли? — казах аз.

— Аз виждам Боговете навсякъде — каза простичко Нимю. — И те виждат мен.

— Аз пък никога не съм виждал нито един Бог — казах аз упорито.

Тя ми се усмихна.

— Ще видиш — каза тя, — защото трябва да си представяш Британия като увита с тънки нишки от мъгла. Съвсем тънки, само тук-там, и те потрепват и изтъняват. Тези нишки са Боговете. Ако ние ги открием и успеем да им угодим и да им върнем тази страна, нишките ще станат по-здрави. Те ще набъбнат и ще се слеят, ще се превърнат в огромна чудесна мъгла. Тя ще покрие цялата страна и ще ни закриля от всичко, което е отвъд границите ни. Именно затова ние живеем тук, на Хълма. Мерлин знае, че Боговете обичат това място. Тук свещената мъгла е най-плътна, но нашата задача е да я разстелем навсякъде.

— Това ли прави Мерлин сега?

Нимю се усмихна.

— Точно сега, Дерфел, Мерлин спи. И на мен ми се спи. Ти нямаш ли си работа?

— Да броя платените ренти — казах аз. Долните складове се пълнеха с пушена риба, пушени змиорки, гърнета със сол, върбови кошници, сукно, оловни слитъци, кошове с въглища, дори някои скъпоценни късчета кехлибар и нефрит — това бяха зимните ренти, събирани по време на празника Белтейн. Хюел трябваше да ги изчисли и запише, след това да отдели частта на Мерлин и да приготви дела на Великия крал.

— Тогава върви и брой — каза Нимю, сякаш нищо особено не се беше случило между нас. Все пак тя се приближи и ме целуна приятелски. — Върви — каза тя и излезе от стаята на Мерлин. В залата я посрещнаха навъсените и любопитни погледи на прислужничките на Норуена, които се бяха върнали отново в замъка.

Настъпи равноденствие. Християните почетоха смъртта на своя Бог, а ние запалихме големите огньове за празника Белтейн. Нашите пламъци ревяха срещу тъмнината, за да донесат нов живот на възраждащия се свят. Първите сакски воини се бяха появили далече на изток, но до Инис Уидрин все още не бяха стигали. Нямаше вест и от Гундлеус от Силурия. Писарят Гудован предполагаше, че брачното споразумение се е провалило и скоро отново ще трябва да водим война със северните кралства.

Мерлин не се върна, нито получихме някакви новини от него.

На престолонаследника Мордред му поникнаха зъби. Най-напред се появи долен зъб и това беше предзнаменование за дълъг живот. С новите си зъби Мордред разраняваше до кръв гърдите на Рала, но тя продължаваше да го кърми, така че нейният собствен пълничък син сучеше и кръвта на майка си заедно с млякото й. С нарастването на деня Нимю ставаше все по-весела. Белезите на ръцете ни заздравяха и от розовите рани остана само бяла черта. Нимю никога не говореше за това.

Великият крал прекара една седмица в Каер Кадарн и престолонаследникът беше закаран там, за да го види дядо му. Явно Утър беше останал доволен от видяното и тъй като всички пролетни знамения бяха благоприятни, три седмици след Белтейн беше оповестено, че бъдещето на кралството и съдбата на Норуена и на Мордред ще бъдат решени от Великия съвет, който не беше свикван повече от шестдесет години.

Беше пролет, дърветата се раззелениха, земята се събуждаше за нов живот и сърцата ни бяха пълни с толкова големи надежди.

Великият съвет бе свикан в Глевум — стар римски град на брега на река Севърн, до северната граница на Думнония с Гуент. Утър пристигна там с кола, теглена от четири вола, всеки от тях обкичен с клончета от цъфнали дървета и покрит със зелено платно. Пищната процесия, преминаваща през кралството сред цветовете на ранното лято, доставяше удоволствие на Великия крал. Той знаеше, че за последен път се радва на красотата на Британия, защото скоро щеше да поеме към Пещерата на Круачан и оттам по моста от мечове, който води към Отвъдния свят. Колата се движеше между живи плетове, побелели от цвят, горите бяха осеяни със синчец, а червените макове грееха сред полетата с жито, ръж и ечемик. Сред поляните, почти готови за сенокос, се криеха шумни дърдавци. Великият крал пътуваше бавно и често спираше в селата и край вилите, за да хвърли поглед на стопанствата и домовете на своите поданици, да дава съвети на хора, които по-добре от него знаеха как да пресушат мочурище или да скопят шопар. Той се изкъпа в горещите извори при Акве Сулис и се почувства толкова добре след това, че извървя цяла миля преди да го настанят отново в колата върху меките кожи. Великият крал пътуваше придружен от своите менестрели, съветници, кралския лекар, множество прислужници и една дружина воини начело с Оуейн, най-добрия боец в думнонската армия. Всички бяха закичени с цветя, а воините носеха щитовете си обърнати наопаки, с което показваха, че вървят в мир (но Утър беше не само много стар, той беше и твърде предпазлив. Затова по копията на войниците му нямаше цветя, а остриета им блестяха от всекидневното лъскане).