Бърнард Корнуел - Врагът на Господа

Здесь есть возможность читать онлайн «Бърнард Корнуел - Врагът на Господа» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1998, ISBN: 1998, Издательство: Абагар, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Врагът на Господа: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Врагът на Господа»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Артур побеждава в сражението на Кървавата ливада в долината Лъг. Кралствата най-после са обединени. Тронът на Мордред е стабилен, Гуинивиър очаква детето на Артур, а Ланселот ще се жени за Сийнуин. Артур подготвя през пролетта поход срещу саксите, очаквайки след тази последна битка да се сбъдне мечтата му за вечен мир. Но Артур е забравил Боговете. Той вярва в законите, но Боговете обичат хаоса.Един човек обаче никога не забравя Боговете. Това е Мерлин. Ако той успее да събере тринайсетте свещени предмети, разпръснати от римляните по земите на Инис Мон, Благословения остров, Боговете ще се върнат, саксите ще избягат в морето и последните искрици на християнството ще угаснат...

Врагът на Господа — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Врагът на Господа», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Съперник ли?

— Гуинивиър можеше да управлява Думнония така добре както и всеки мъж, и по-добре от повечето мъже. Тя е по-умна от него и решителна досущ като него. Ако бе дъщеря на Утър вместо на оня глупак Лиодиган, тогава всичко щеше да е по-различно. Щеше да стане нова Будика и щеше да е пълно с мъртви християни от тук до Ирландско море и с мъртви сакси от тук до Германско море.

— Будика загубила войната, която водела — напомних й аз.

— Гуинивиър също — мрачно отбеляза Нимю.

— Не смятам, че е била съперник на Артур — поклатих аз глава. — Тя имаше власт. Мисля, че той не взимаше нито едно решение без да говори с нея.

— Но говореше и със съвета, а там жени не се допускат — заяви мрачно Нимю. — Постави се на мястото на Гуинивиър, Дерфел. Тя е по-бърза от всички вас, взети заедно, но всяка нейна идея е била обсъждана от глутница тъпи, надути мъже. Ти и епископ Емрис и оня глупак Сидрин, който се прави на толкова справедлив и честен, а като се прибере вкъщи бие жена си и я кара да гледа, докато той се търкаля в леглото им с момиче-джудже. Съветници! Да не мислиш, че Думнония ще забележи някаква разлика, ако всички вие се издавите?

— Всеки крал трябва да има съвет — казах аз възмутен.

— Не и ако е умен — отвърна Нимю. — Защо му е съвет? Мерлин да не би да има съвет? Нима на Мерлин му трябва стая пълна с надути глупаци да му казват какво да прави? Единсвената цел, на която служи съветът, е да ви кара да се чувствате важни.

— Съветът има много по-важни задачи — упорствах аз. — Ако няма съвет, как ще разбере кралят какво мисли неговият народ?

— Кой го е грижа какво мислят глупаците? Дай на хората да мислят за себе си и половината ще станат християни; има данък върху способността им да мислят — изплю се тя. — Е и какво точно правиш ти в съвета, Дерфел? Разправяш на Артур какво говорят твоите овчари? А Сидрин, предполагам, представя мъжете в Думнония, които се чифтосват с джуджета. Така ли е? — изсмя се тя. — Народът? Хората са идиоти, затова имат нужда от крал и затова кралят има копиеносци.

— Артур — казах аз твърдо — управляваше страната добре и го правеше без да използва копиеносците си срещу народа.

— И виж какво стана със страната — отвърна мрачно Нимю. Повървяхме няколко крачки мълчаливо. После тя въздъхна. — Гуинивиър през цялото време е била права, Дерфел. Артур трябваше да бъде крал. Тя знаеше това. Искаше го. Щеше дори да се задоволи с това, защото ако беше крал, тя щеше да бъде кралица, а това щеше да й даде толкова власт, колкото й бе нужна. Но твоят скъп Артур не искаше да седне на престола. Толкова възвишен! Всички тия свещени клетви! И какво искаше той? Да бъде земеделец. Да живее като теб и Сийнуин — щастлив дом, деца, смях — в нейните уста тази неща звучаха смешно. — Как мислиш, такъв живот щеше ли да задоволява Гуинивиър? Само мисълта за подобно нещо я отегчаваше! А Артур винаги е искал само това. Тя е дама с остър и бърз ум, а той иска да я превърне в дойна крава. Чудно ли ти е, че е потърсила други вълнения?

— В разврата ли?

— О, не ставай глупак, Дерфел. Аз да не би да съм развратница като съм спала с теб? — Стигнахме дърветата, Нимю зави на север и навлязахме между ясени и брястове. Копиеносците ни последваха все така безмълвно. Мисля, че и в кръг да ги бяхме водили, безропотно щяха да вървят след нас — бяха онемели от ужасите, видяни тази нощ. — Е, нарушила била брачната клетва — продължи Нимю, — да не мислиш, че е първата? Или пък смяташ, че това я превръща в курва? Ако е така, значи Британия е пълна с курви. Тя не е курва, Дерфел. Тя е силна жена, надарена с бърз ум и красота, а Артур обичаше красотата й, но не искаше да използва ума й. Не я остави да го направи крал и затова тя се обърна към тая нейна смешна религия. И всичко, което Артур можа да направи, бе да й обяснява колко щастлива щяла да бъде, когато той закачи Екскалибур на някой пирон и започне да отглежда добитък! Направо е за смях. И понеже на Артур никога нямаше да му дойде на ум да изневерява на жена си, той никога не се усъмни във верността на Гуинивиър. Всички се съмнявахме, но не и Артур. Той все си мислеше колко съвършен е бракът му, а през цялото време докато е бил далеч от дома, красотата на Гуинивиър е привличала мъжете, както мършата привлича мухите. А тези мъже бяха хубави, умни, мъже, които искат власт. Един от тях бе красив мъж, ламтящ за цялата власт, която може да получи и Гуинивиър реши да му помогне. Артур искаше краварник, а Ланселот искаше да бъде Велик крал на Британия — предизвикателство много по-интересно за Гуинивиър от отглеждането на крави или бърсането на наакани бебета. А тази идиотска религия насърчаваше амбициите й. Да раздава тронове! — Нимю се изплю. — Тя не спеше с Ланселот, защото е курва, велики глупако, спеше с него, за да го направи Велик крал.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Врагът на Господа»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Врагът на Господа» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Лий Чайлд - Врагът
Лий Чайлд
libcat.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
libcat.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
libcat.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
Бърнард Корнуел - Господарят на войната
Бърнард Корнуел
Бърнард Корнуел - Кралят на зимата
Бърнард Корнуел
Патриша Корнуел - Скарпета
Патриша Корнуел
Патриша Корнуел - Решаваща улика
Патриша Корнуел
Отзывы о книге «Врагът на Господа»

Обсуждение, отзывы о книге «Врагът на Господа» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x