Бърнард Корнуел - Господарят на войната

Можех да различа Гуинивиър, застанала на носа на „Придуен“, и Сийнуин зад нея. В прекрасното сияние на залеза корпусът на лодката изглеждаше като направен от сребро, а платното от най-фин ален лен. Дългите гребла потъваха и се издигаха, потъваха и се издигаха и лодката бавно приближаваше, докато накрая полъх на топъл вятър изду мечката, нарисувана на платното й, и сякаш вълничките затичаха по-бързо покрай сребърните й бордове. И точно тогава Мордред нададе писък и нападна, мечовете изкънтяха, щитовете с трясък се сблъскаха и Екскалибур помете зловещия череп от върха на кралския шлем. Мордред замахна в отговор и аз видях как Артур трепна, когато острието на противника му попадна в целта, но той отблъсна Мордред с щита си и двамата мъже се разделиха.

Артур притисна дясната си ръка към кръста, където го бе ударил меча, после тръсна глава, сякаш не искаше да приеме, че е ранен. Но Сеграмор бе ранен. Той наблюдаваше двубоя, ала изведнъж се преви и се строполи на пясъка. Отидох при него.

— Копие в корема — промълви той и аз видях, че с две ръце притискаше стомаха си, за да не се изсипят червата му на пясъка. Бе станало точно при последната му схватка, когато бе убил Лохолт, значи Кървавият щит го бе ударил с копието си преди да умре. А сега Сеграмор умираше. Аз го обгърнах със здравата си ръка и му помогнах да легне по гръб. Той стисна дланта ми. Зъбите му тракаха, стенеше, но с мъка извъртя главата си, все още с шлема, за да види как Артур предпазливо пристъпва напред.

На кръста на Артур се появи кръв. Последният удар на Мордред бе минал между металните плочки на ризницата му и се бе забил дълбоко в плътта на Артур. Само докато направи няколкото крачки напред, по ризницата му заблестя нова кръв и започна да се стича през прореза в разкъсаната ризница. Но Артур внезапно скочи напред и както бе атакувал с прав меч изведнъж нанесе посичащ удар надолу, който Мордред отби с щита си. Кралят блъсна с щита си нагоре, за да отхвърли Екскалибур надалеч и да нанесе прав удар със своя меч. Но Артур пое този удар с щита и върна ръката си с Екскалибур. Тогава забелязах, че щитът му се наклони назад и видях меча на Мордред да се плъзга по разкъсаната сребърна обшивка. Мордред изкрещя и натисна още по силно острието. Артур не видя застрашително приближаващия се връх на меча, който прехвърли върха на щита и се заби в отвора за очите в шлема на Артур.

Видях кръв. Но видях и Екскалибур да се спуска от небето и да нанася най-силния удар в живота на Артур.

Екскалибур мина през шлема на Мордред. Разсече черното желязо като че беше пергамент, после разби черепа на краля и се вряза в мозъка му. А Артур с блеснала в очното отверстие на шлема му кръв, залитна, изправи се, дръпна силно Екскалибур, пръскайки кръв по пясъка. Мордред, умрял още, когато Екскалибур разсече шлема му, падна напред в краката на Артур. Кръвта му бликна върху пясъка и върху ботушите на Артур. А хората му като видях своя крал мъртъв, а Артур все още на крака, изстенаха и отстъпиха назад.

Измъкнах ръката си, здраво стисната от умиращия Сеграмор.

— Стена от щитове! — викнах аз. — Стена от щитове!

Викът ми стресна оцелелите от нашата малка войска и те се наредиха пред Артур. Притиснахме щит до щит и се озъбихме срещу враговете си, застанали над безжизненото тяло на Мордред. Мислех, че неговите хора ще се върнат да потърсят отмъщение, но те продължиха да отстъпват. Водачите им бяха мъртви, а ние все още стояхме предизвикателно изправени зад подредените си очукани щитове и те нямаха кураж отново да се срещнат със смъртта.

— Стойте на място! — викнах аз на стената от щитове и се върнах при Артур.

Двамата с Галахад махнахме шлема от главата му и върху ръцете ни се изля, събралата се кръв. Мечът бе минал на по-малко от пръст встрани от дясното му око, но беше счупил костта до окото и от раната на тласъци бликаше кръв.

— Плат! — викнах аз и един ранен откъсна парче от ленената риза на мъртвеца до него. Ние затворихме раната с плата. Талиезин я превърза с ивица откъсната от полите на неговата дреха. Артур ме погледна, когато Талиезин свърши и се опита да каже нещо.

— Не говори, господарю — помолих го аз.

— Мордред — промълви той.

— Мъртъв е, господарю, мъртъв е.

Мисля, че Артур се усмихна, и тогава носът на „Придуен“ се вряза в пясъка. Артур беше блед и по бузата му се стичаха струйки кръв.

— Вече можеш да си пуснеш брадата, Дерфел — каза той.

— Да, господарю. Ще си я пусна. Недей да говориш.